Бунтът на треньорите?

Треньорите са като носни кърпички.

Изказването на Стойчо Младенов при учредяването на треньорската асоциация вероятно не е направило голямо впечатление на фенове, а още по-малко на ръководители. Но неговото значение е фундаментално.

Защо?

По света постът треньор е най-важният в един клуб.

По-важен от президента на тима и от звездите на терена. Треньорството е наука, която изисква 24-часова отдаденост. Започвайки от селектирането на футболисти, подготовката, разузнаването на съперника, воденето на мач, смяната на тактиката в движение в зависимост от резултата...

Вили Вуцов

- Ако съберем 50 човека, значи си чешем езиците. Ако обаче имаме 1000 треньори, значи сме готови да работим заедно.

- Не искаме да правим нито втори футболен съюз, нито конгрес. Искаме да бъдем чути.

- Не искаме нито война, нито конфронтация.

- За ситуацията на българските треньори сме си виновни ние. Седим и си бърборим по кафетата, а не предприемаме никакви действия.

За всичко това се грижи треньорът. И разбира се, отговаря за него. По света всеки треньор обича да казва, че има цялата безгранична власт. Така трябва и да е. Президентът или управителният съвет на един клуб избира човека, оттам нататък не се бърка.

В нашите географски ширини треньорският пост дори и за носна кърпичка не служи.

В него са били „изгаряни” и най-големите ни светила. В последния си период като треньор Димитър Пенев трябваше да слуша Драголюб Симонович, който нагло му обясняваше, че е изперкал и не струвал нищо.

От треньора не зависеше дали иска да ходи на странно либийско турне с бизнес привкус, всеки ден в отбора идваха знайни и незнайни чужденци заради армадата мениджъри, кръжащи около ЦСКА. Накрая загуба от Черноморец и „Уво”. Така завърши кариерата на Димитър Пенев през 2012 година. На треньор №1 на ХХ век, на четвъртия в света.

Друга митологична фигура в занаята – Аспарух Никодимов, беше пенсиониран още по-рано.

При това подритнат като паленце в Берое през 2004 година. Голяма работа, че е побеждил два актуалин еврошампиона като Ливърпул и Нотингам.

А Георги Василев?

Единственият шампион с три различни отбора беше изгонен със завера от Левски, въпреки че стигна до мачове с Ливърпул в Купата на УЕФА. Това са простички примери с тримата може би най-големи живи треньори на българския футбол.

Но и по-младите актуални са минали през уволнение и унижение.

Например Стойчо Младенов не се даваше на „Титан” и за да не си изпълни договора, сметопочистващата компания уволни дисциплинарно последния човек, ставал шампион с ЦСКА. Колко жалко! Но при „Титан” е ясно, че договорите не се подписваха, за да се изпълняват. БФС обаче нехаеше, а минаваше с приказките: „В ЦСКА да се оправят...”

Благодарността към Станимир Стоилов в Левски за четвъртфинала в Купата на УЕФА и влизането в Шампионската лига също стигна до ритник през 2008 година.

Разбира се, всеки работодател има право да смени треньора, когато липсват резултати. Но трябва да го направи по законите.

Историята помни как двукратният треньор №1 на България Пламен Марков получи само два мача, завършили наравно, в ерата Прамод Митал в ЦСКА.

Освободен бе, но не му платиха нищо. Клубът се издължи в 12-ия час на картотекирането минималното възможно обезщетение, за да не останат „червените” без отбор за първия мач срещу Литекс през 2007-а.

А Марков трябваше да виси унизително пред банката, чакайки си парите след края на работното време.

По-късно Пламен стана подобна жертва и в БФС.

Там пък го изгониха за загуба в контрола. Вярно, че 1:6 от Сърбия беше срам. Но футболистите като че ли нарочно не искаха да играят. Голяма работа, че месец по-рано Марков бе направил 0:0 със световния шампион Италия. И пак – окей, сменете го. Но му платете дължимото. От името на управляващ футбола Борислав Михайлов също се отчете с една заплата...

И най-големият абсурд – ако си чужденец, чрез ФИФА получаваш всички заплати от срока на договора.

Ако си българин, те тренират по Кодекса на труда и ти дават максимум три.

В графата унижение се нарежда и Ферарио Спасов.

На „Армията” още един от видните фенове разказва гордо как е „забил един шут” в задните части на треньора на ЦСКА през 2004 година на бензиностанция на връщане от мач със Спартак (Варна). Кардинални мерки в стил Челси и парижкото метро? Забравете! Фенът още си седи на стадиона и дава мнение кой трябва да е треньорът на ЦСКА.

Стойчо Младенов

- Българският треньор е непрекъснато унижаван.

− Българският треньор няма условия за работа, съдбата му зависи от една победа или загуба.

− Българският треньор е подмятан като носна кърпичка.

− В чужбина президентите застават зад треньорите си и ги подкрепят във всичко.

− Нито един западноевропейски треньор не може да се оправи с нашата дивотия.

− Ще има съпротива срещу нашата организация, особено от клубните президенти.

− Имаме нужда от подкрепата на БФС.

− Ще се борим докрай.

И да завършим с най-пресния и ярък пример.

Настоящият национален селекционер Ивайло Петев до живот ще си носи прозвището „треньор за един ден”. При това гол. Светът се смя от сърце на кадрите, при които фенове на Левски събличаха дрехите на Петев, защото не го искали. А смелото сърце Наско Сираков само седеше и гледаше отстрани.

Единствено изкара треньора извън залата за пресконференции, без да е станал боксова круша. Какво направиха Тодор Батков и Иво Тонев? Сега искат от същите хора да станат собственици на Левски. Жална му майка на Стойчо Стоев и на всеки следващ!

Дотук с историята.

Странно бе отсъствието на всички изброени на пресконференцията по учредяване на асоциацията. Стойчо Младенов пледираше тя да бъде направена още преди години и то когато беше на върха на славата си с ЦСКА. Защото бе видял как става в чужбина.

Сега до него не застанаха нито Пламен Марков, нито Димитър Пенев, нито Станимир Стоилов, нито Димитър Димитров, нито Ферарио Спасов, нито Ивайло Петев. На пресконференцията бяха Стефан Грозданов, Вили Вуцов и Георги Василев.

Всеки от тях е сърбал попарата, а футболният съюз не му е помагал в неравната битка с хората с парите. Напротив – все едно нарочно БФС досега искаше да смачка треньорите в полза на собствениците. И да се чуди защо не градим качествени кадри, когато дойде време за избор на национален селекционер.

Стойчо Младенов се превърна в знаменосец на професията си, но изглежда сам в тази битка.

И няма да успее, ако всички останали не застанат до него като армия. Защото днес изгоненият ще е Стойчо, утре ще е Херо, на третия ден ще е Мъри.

Те трябва да са заедно в „своя отбор”. Тогава БФС няма да има избор ще узакони уволнението.

А когато клуб Х иска да изгони треньор Y, то това трябва да стане по написаните закони. Така е по света.

Така Луиш Фелипе Сколари взе 6 милиона лири неустойка от Роман Абрамович за 6 месеца работа в Челси. Лондон е на три часа със самолет от София. Но футболът ни е на светлинни години от английския и още не е измислено транспортно средство, което да „вземе разстоянието” и за една ера.