Енрике доказа, че футболът „тики-така“ не е единственият възможен

Имало едно време... (по-скоро близко, отколкото далечно минало), когато добрият футбол представлявал единствено и само 75% владеене на топката и отказ от вертикалните изострящи подавания в полза на бавното градене на позиционни атаки и дългото разиграване, целящо да извади от равновесие съперника.

Меси: Не сме се отказали от философията си

Възроденият Лео Меси, който влезе в блестяща форма от началото на 2015 г., подчерта, че Барселона просто е разнообразила играта си, без да се отказва от философията си.

„Можем да играем по два различни начина – по-остро или с повече докосвания“, сподели аржентинецът, цитиран от „Марка“. „Понякога играем на контри, използвайки пространствата зад гърба на защитниците, но не сме се отказали от нашия обичаен стил, от философията на Барса.“

„Целта ни си остава все същата. Играем в Барса и сме длъжни да се борим за всички трофеи“, каза още Меси. „Миналата година не спечелихме нищо, но се надяваме, че тази година няма да е така.“

„След загубата на „Аноета“ всичко се промени – отношението на отбора, желанието за игра, настройката за мачовете, пресата, желанието да притежаваме топката“, поясни Меси. „Искахме да променим нещо, за да не се повтаря случилото се и за щастие успяхме.“

„В момента сме в отлична форма, играем отлично. Знаем обаче, че още не сме постигнали нищо и предстоят важни месеци. Надяваме се да поддържаме това ниво и така задължително ще спечелим някой трофей“, добави аржентинецът.

Това беше разбирането за спектакъл на „Ноу Камп“ доскоро.

Контраатаките и работата без топка там бяха заклеймени като смъртни грехове, които съсипваха цар футбол.

Барселона на Гуардиола смазваше съперниците си винаги по един и същи начин.

Получаваше се, докато съперниците не откриха достатъчно добър антидот. И тогава неспособността (или нежеланието) за отказ от едноизмерния подход бе присъдата на този неповторим отбор.

Самият треньор пък бе унизен през пролетта на 2014 година от Реал (Мадрид), след като се опита да превърне Байерн в нещо, което „баварците“ не са. Нещо като “Мисис Даутфайър“, само че без щастлива развръзка.

За щастие футболът еволюира.

Тези процеси засягат дори Барселона – един клуб, който изглеждаше неспособен да се измъкне от ограниченията, наложени от идейни съображения.

Луис Енрике доказа, че в книгата, наречена „футбол“, има повече от една глава.

Той се измъкна дори от лапите на критиците, които го очакваха нетърпеливи, като деца, изгарящи от желание да докопат подаръците си на Коледа.

Насред хаоса, който започваше да прилича на истинска война, треньорът откри спокойствието. Дори във филма „Ярост“ има миг покой, колкото за едно хапване в дома на двете германки.

В този оазис Луис Енрике изкова една нова, енергична версия на Барса – толкова бърза, колкото и прецизна.

Каталунците вече залагат на максималните скорости, за да стигнат до противниковия пеналт. В играта им няма никакви паузи и забавяния.

Луис Суарес, Лео Меси и Неймар непрекъснато търсят свободните пространства. Тримата са смъртоносни, щом им се отворят няколко метра за спринт.

Гледаме една неудържима Барса, която се отказва от позиционните атаки, когато десетките метри девствена трева го налагат.

По-добър ли е новият стил, или по-лош? Нито едното, нито другото. Това е просто различен тип игра. Различен и необходим.

От скучен и предвидим отбор, Барселона се превърна в непредсказуем и динамичен тим.

„Синьо-червените“ вече са способни както да „убият“ мача с топка в краката, така и да го взривят със своя резервен план.

Контраатаката – табуто от времето на Жозе Моуриньо – вече е безкрайно ценно оръжие в арсенала на отбора от „Ноу Камп“. Всъщност този коз ще е от решаващо значение, ако Барселона държи да качи върха още този сезон.

Бъдещето ще възнагради Луис Енрике за онова, което настоящето му отнема.

Той разруши едноизмерното мислене в момент, когато никой не дръзваше да го стори.

Направи го под лавина от критика, породена от резултатите, а не от еволюцията в играта на каталунците.

Възможно е Барселона да дерайлира, преди да стигне върха и да остане със следи от мед по устните, без да го вкуси истински, но едно е безспорно.

Този отбор с две лица внушава много повече респект, отколкото старият тим, за който „играта на изтощение“ в стил „тики-така“ нямаше алтернатива.