Професионалисти – грешници

Те са добре платени, добре подготвени и напълно професионално отнасящи се към работата си. Няма друга съдийска гилдия в Европа, която се радва на такива условия, а и цензът за това да стигнеш до Висшата лига е сериозен.

Отбрани 17 представляват „Майсторската група” на рефери, които получават най-важните мачове.

Те имат работно време по 6 часа на ден, тренират и се готвят заедно в специална база, като получават и право да се занимават с отделен бизнес или втора работа.

Получават около 65 000 лири годишна заплата, плюс 1000 лири на всеки мач от Висшата лига.

Ако получат назначение за 38-те кръга, това прави над 100 000 лири годишно – чудесно възнаграждение!

Английските съдии обаче са и хората, върху които фокусът на внимание е най-голям. Всяка седмица милиони очи са върху тях, тъй като първенството е най-гледаното, а отборите имат армии от фенове по целия свят.

В неделя вечер Кевин Френд трябваше да вземе 4 важни решения за едно полувреме в страховит дъжд и вятър в Саутхемптън, където се игра изключително важен мач срещу Ливърпул (0:2).

Още в 30-а секунда Филип Джуричич от домакините „го пробва” с падане, после имаше нарушение за дузпа (неотсъдено) срещу същия играч, останаха съмнения за игра с ръка на вратаря на гостите извън наказателното поле (тук повече работа на асистента на тъчлинията, но доста спорно), а и Рахийм Стърлинг полетя при влизане в наказателното поле, искайки дузпа.

Като цяло Френд подмина и четирите ситуации, а очевидната му грешка бе при второто падане на Джуричич в наказателното поле – това бе дузпа от всякаква гледна точка.

Бихме могли да опитаме да оправдаваме арбитъра – играта бе на изключителна скорост, условията – ужасни, видимостта – вероятно неголяма.

Но...няма оправдание, когато грешките на Френд и неговите колеги са ежедневие за английския футбол.

Когато Анхел ди Мария или Диего Коста играят слабо, медиите ще питат – те защо играят слабо, когато струват 60 или 40 милиона?

Същото трябва да е отношението и към реферите – те защо свирят грешно, когато им се плаща и за тях се полагат грижи почти като за професионални играчи от лигата?

Моуриньо изригва за незнайно кой път през сезона срещу съдийството – един път с основание, един път – за да маскира слабости на своя тим.

Но в събота Челси имаше право да поиска червен картон на Ашли Барнс, както и дузпа (макар играчът на съперника да бе по-скоро с гръб) за игра с ръка.

Жозе не е най-добрият пример за онеправдан, след като е насадил ефект на „лъжливо овчарче” – всяка седмица претенции, човек вече не разпознава кога наистина са основателни.

Но изводът е ясен – грешките на реферите струват точки на отборите всяка седмица.

Нередовни голове, червени картони, които после се отменят, но това не променя хода на мача, неотсъдени или дадени дузпи, подминати фаулове за сериозна санкция...

Какво е решението? Технологии? Видеоповторения, още от пищящите чипове върху топката за голлинията... Кой знае...

Истината обаче има и друга страна. Играчите и мениджърите не улесняват съдиите, а увеличават натиска върху тях. Когато за всяко решение се вдига вой, 3-4 тела на играчи заобикалят рефера с разперени артистично ръце, а край тъчлинията беснее треньор, не е изключено човек да се поддаде на напрежението.

Да не говорим, че падания като това на Джуричич в първите секунди създават имидж на определени играчи. Като симулант бе набеден Суарес, сега е Коща, носи се славата на хора като Ди Мария или Дрогба.

„Гмурканията” са част от играта, ще ви кажат хората от клубовете. Да, но всъщност те са част от стратегия да бъде заблуден рефера. Е, как тогава да искаме той да остане безгрешен, когато самите играчи и мениджъри имат стратегия да го объркат?

Работата им не е лесна, но те определено имат проблеми да я вършат на доброниво, особено през този сезон.

При 5,3 милиарда от тв права и безкрайни ресурси за харчене, Висшата лига може ли ще се наложи да инвестира и в съдиите си. За да не се отклонява вниманието постоянно от това, което правят играчите.

Никой не иска реферите да са главни герои. Не това е смисълът на футбола.