Британски дебют за Дейвид Мойс в Испания

Самолетът се снижи, след което отново се издигна; после отново се снижи, преди пак да набере височина. Два пъти машината се опита да кацне и два пъти не успя. На пилотите не им оставаше друго, освен да се изкатерят някак над поривите на ураганния вятър и буреносните облаци, сеещи пороен дъжд и да обърнат самолета на юг, към вътрешността на полуострова, отдалечавайки се от атлантическото крайбрежие.

Някъде там, на борда на въпросния аероплан,

един шотландец от Глазгоу гледаше с недоумение през илюминатора

и се чудеше: „Това ли е типичното испанско време?“

В крайна сметка самолетът се приземи в Сантяго де Компостела, недалеч от тамошната катедрала, последна точка от знаменития маршрут на свети Яков. Там един автобус очакваше пасажерите, за да ги откара на север, в Ла Коруня.

Когато стигнаха до хотела си, на 70 минути път и 70 км разстояние, до началния сигнал оставаха пет часа и половина. Името на хотела? Finisterre – „Краят на земята“.

Отвън няколко души чакаха в дъжда, а по улиците течаха истински реки. Имаше време за два часа сън, а когато те се появиха отново, отвън имаше много повече хора и камерите бяха готови. Още малко возене в автобус (този път по-кратко) и фотографите вече бяха навсякъде. Когато шотландецът излезе на „Риасор“, те го наобиколиха.

Дванайсет дни след като бе назначен начело на Реал Сосиедад и 216 дни след като за последно се бе изявил като треньор, Дейвид Мойс се завърна на пейката.

„В треньорската си кариера имам към 600 мача, а може би и повече, но този беше по-различен. Този двубой беше специален“, коментира той.

Особено специален. Гледаха го 556 000 души или 3,2% от тв аудиторията в Испания. Останалите 96,8% пък не изпуснаха кой знае какво. Реал Сосиедад изигра впечатляващо първо полувреме, но спука гуми след паузата.

Съжалявам за измъченото нулево равенство

каза с усмивка Мойс след последния сигнал. Запитан дали е доволен от точката на чужд терен, той отговори отрицателно.

В действителност обаче той имаше поводи за задоволство и шотландецът изкара добре първото си гостуване като наставник на баските (като се изключи полетът). Други хора също останаха удовлетворени, поне засега.

Разбира се, само головата разлика дели Сосиедад от зоната на изпадащите, но малцина се съмняват, че тимът ще тръгне нагоре.

„Мойс ги направи по-добри, но не биха“, оповести „Ел Мундо Депортиво“. „Добро начало“, обяви „Ел Диарио Васко“. За първи път от началото на сезона Реал Сосиедад опази мрежата си суха. Отборът „промени лицето си“, поясни изданието, което даде оценки като „забележително постижение“ и „решително заявени намерения“.

Повечето изявления след мача се въртяха около думи като „енергия“, „интензивност“, „динамика“, „импулс“.

„Президентът държи да се преборя с липсата на енергия и динамика в играта“, обяви новият треньор. „Мисля, че повечето хора искат именно това.“

Значи испанските футболисти не са чак толкова различни от английските?

„Странното е, че не са“, отвърна Мойс. „Преди да дойда тук, мислех, че ще играем нещо като „тики-така“, но се оказа, че

те обичат енергичния футбол и искат да поддържат високо темпо

Мисля, че е така, защото много хора гледат Висшата лига.“

„Те имат изключително талантливи футболисти, които са играли в големи клубове. Трябва да повишим равнището на енергия в играта. Мисля, че като цяло стилът ни е добър, опитваме си да си подаваме топката. Но не мисля, че „тики-таката“ ги ограничава с нещо. Те нямат проблеми да пробват и дълги пасове.“

„Наистина се насладих на изживяването“, каза още Мойс“, който е четвъртият британски треньор на Сосиедад след Крис Коулмън, Джон Тошак и Хари Лоу (който дори игра за тима на 48-годишна възраст“. Определено имаше нещо британско около целия този мач, в който се стигна до свада край тъча и до червен картон.

Една контра на гостите, която приключи с опасен изстрел на Вела, започна, след като Мойс стъпи на терена, за да подаде топката на един от своите играчи за бързо изпълнение на фаул. Кондиционният треньор на Депортиво Роберто Кабеюд откачи и се запъти застрашително към шотландеца, размахвайки заканително пръст.

Мойс просто го изгледа, показа му с жестове, че трябва да се успокои и се обърна на другата страна. С което наля масло в огъня.

„Не знам какво стана.

Аз си бях на нашата пейка, а той – на тяхната. Обаче нещо се беше ядосал

обясни шотландецът. „Казах на едно от момчетата, че като нищо може да ме изгонят в такъв мач заради дъжда, твърдата игра и безкомпромисните влизания“, коментира той с усмивка.

Докато говореше за Сосиедад, Мойс непрекъснато се колебаеше между „те“ и „ние“. Определено това все още не е неговият отбор. Твърде е рано, за да бъде иначе. Имаше две промени в състава (но повечето заради травми), той призна, че е имало интензивни тренировки в понеделник и вторник, но истината е, че бившият мениджър на Юнайтед все още наблюдава и се адаптира.

Един от проблемите в момента е езиковият.

„Трима-четирима играчи говорят добре английски и това ме улеснява, когато преводача го няма“, обясни по-късно Мойс. „Част от останалите пък тръгнаха на уроци. Това е малко странно, защото би трябвало аз да науча испански.“

Може и да е странно, но в никакъв случай не пречи. По време на първия си мач Мойс крещеше на играчите си изключително на английски: „“Play! Play! Play!” “Go, Chory! Go!”. “Come on, Stefano!”. В Сосиедад няма футболист на име Стефано...

„Всъщност се чувствах като у дома си. Не изпитвах дискомфорт, макар че не ми е лесно да комуникирам с футболистите. Те дори не разбират начина, по който произнасям имената им, защото имам силен шотландски акцент.

Те не знаят какво точно им викам и може би засега така е по-добре

Но това бе първият от много мачове и изпитах удоволствие от изживяването“, заяви Мойс.

Отвън един автобус чакаше новия треньор на Реал Сосиедад, макар че може би щеше да е по-добре да изпратят някоя лодка. Дъждът продължаваше да се лее като из ведро. Беше почти един след полунощ, което също навяваше усещане за нещо британско. Но имаше и малки разлики, които подсказваха, че все пак всичко това се случва в Испания.

„Беше един дълъг ден“, коментира Мойс на тръгване. „Обикновено по това време вече съм изгледал репортажите по „Би Би Си“ и съм си легнал“.