Новият Юнайтед: 5 размишления след 10 кръга

И Рим не е бил построен за ден, както гласи класическата фраза, често повтаряна от политици в наши дни.

Е, и Манчестър Юнайтед в новия му вид очевидно няма да стане за един ден, след като вече е ноември, а единственото, което отборът на Луис ван Гаал чупи, са антирекордите.

Проблемите извън Манчестър

Юнайтед още е без победа навън във Висшата лига, а гостува вече пет пъти. При това, като изключим неделната визита на шампионите от Сити в градското дерби (0:1), не може да се каже, че звездната селекция на Ван Гаал е имала най-тежките задачи в лигата – Бърнли, Съндърланд, Уест Бромич и Лестър са съперници, които по принцип би следвало да носят между 9 и 12 точки на тим, гонещ титлата. Равносметката е 3 спечелени пункта.  

Липса на баланс

Още не бе отминала еуфорията от трансферните бомби с Ди Мария и Фалкао, когато някои експерти и анализатори запитаха: А къде са заместниците на Видич и Фърдинанд? Коя е опората на защитата в новия и вид?

Отговорите на Ван Гаал са с привличане на три номинални леви защитника – Люк Шоу (привлечен още преди холандецът да поеме отбора), Дейли Блинд и Маркос Рохо. Последният играе като централен защитник, но в дербито със Сити се контузи и ще отсъства вероятно до Нова година. Блинд е опорен халф, Шоу – на мястото си отляво. Централната двойка бранители в началото на мача със Сити бе Крис Смолинг-Рохо, а в края – Маруан Фелаини и Майкъл Карик.

Контузиите са много – Фил Джоунс, Рафаел, Джони Евънс, Рохо... Смолинг получава втори червен картон... Но и реално, Ван Гаал пропусна да подсили отбраната. Нито един от споменатите не звучи като сериозен заместник на Видич и Рио. Сред тях няма лидер.

Затова Юнайтед в атака е заплаха, експлозивен и талантлив с Руни, Ди Мария, Ван Перси плюс Мата в запас, а и още не сме видяли най-доброто от Фалкао. В средата на терена обаче големи фигури няма, а в отбрана... там организацията е хаос. 

Статистиките

Да, Юнайтед е без победа навън. Но не това е най-голямото притеснение в статистиките. След 10 кръга отборът има 13 точки, което е точно половината от актива на лидера Челси. А дотук „червените дяволи” имаха най-лесна програма от топ отборите. За сравнение миналия сезон, наричан „катастрофален” с Дейвид Мойс начело, Юнайтед по това време имаше 17 точки, а бе изиграл по-трудни двубои.

Допуснатите 5 гола от Лестър са шокиращ аргумент, както и неумението да се вкара на Бърнли, който е инкасирал общо 19 пъти – почти по 2 на мач.

Ван Гаал поиска три месеца за работа преди да се правят оценки. Те вече минаха, но позитивите са малко. Да, Юнайтед измъкна точка срещу Челси в добавеното време и се бори до края за още една срещу Сити без успех. Но минимална загуба и изстрадано реми не би трябвало да е стандартът, който „червените дяволи” си поставят.

Важност на сезона

Без участие в Шампионската лига за клуб от ранга на Юнайтед е трагедия. Този сезон това ще струва на клуба над 80 милиона лири. Но не са само парите. Ако и през май отборът не е в четворката, следващото лято на трансферния пазар ще е далеч по-трудно. Освен в бюджета, липсата на най-луксозния турнир означава удар и в харизмата на клуба и способността му да изкушава най-добрите играчи за привличане. Както и да запази тези звезди, които вече са на „Олд Трафорд”.

Упорството на Ван Гаал – плюсове и минуси

Холандецът не е новобранец, нито пък някой, който не знае как се прави отбор или се печелят мачове. Но неговото твърдоглавие е пословично. Той дойде в Манчестър със самочувствието на един от топ треньорите в света, а и визитката му подкрепя такъв статут. Но Англия с нейната Висша лига е далеч от Примера или Бундеслигата. С Байерн или Барселона, където Ван Гаал правеше шампионски отбори, е провал да не си първи, защото конкурентите ти са общо ... един. Разликата между средните и малки отбори в Англия и тези от техния калибър в споменатите две първенства е огромна. И Ван Гаал го усети в първите си месеци в Юнайтед, губейки от Суонси и Лестър, спъвайки се в новака Бърнли...

Но Луис вярва сляпо в идеите си, което винаги му е носело поне временен успех. Той ще упорства за игра с нападателен квартет, което ще нарушава баланса на отбора, но ще носи голове. Който вкарва повече, печели мачове, гласи холандската футболна максима.

Но понякога ударите в стената не я разбиват и нищо чудно Ван Гаал да осъзнае това през май. Защото английският футбол има свои закони. А и изчезна най-големият коз на Юнайтед от времето на Фъргюсън – никой съперник вече не излиза със страх срещу „червените дяволи”.  И всеки има много да им връща за годините на потъпкване на конкуренцията, изградени върху мощта на сър Алекс.