Забравеният герой на Il Grande Torino

Името Ерньо Егри Ербстайн може и да е забравено, но историята му не бива да се забравя никога.

Това е разказ за човешката издръжливост, воля, героизъм и трагедия по време на един от най-мрачните периоди на 20-ти век.

Новата книга "Триумфът и трагедията на забравените футболни пионери" от британския автор Доминик Блис разкрива как обикновен унгарски евреин се превръща в един от най-успешните футболни треньори, въпреки че животът му е в смъртна опасност след възхода на Адолф Хитлер и нацистите.

Оцелял от Холокоста, Ербстайн повежда Торино към велики успехи и утвърждава италианския клуб като един от грандовеге в Европа преди да се случи трагедията.

През май 1949 г. Ербстайн губи живота си в самолетна катастрофа край Торино, при която загиват всички на борда, включително и целият отбор на "биковете".

Всяка година в началото на май на хълма Суперга се събират почитатели на тима, за да отдадат почит на едно от футболните явления в средата на миналия век.

И въпреки че успехите на Il Grande Torino се помнят, историята на Ербстайн изглежда забравена през следващите десетилетия.

"Доста странно е да напишеш името на някого в Google и да не ти излезе нищо", чуди се Блис.

"Имаше няколко абзаца в една книга, но цялата работа ми се стори малко мистериозна и така започнах да се ровя. В началото си помислих, че би било чудесно да се напише една статия за него... Не очаквах да напиша книга."

Забравете за книгата. Историята на Ербстайн е достойна за филм - толкова интригуваща е тя и ни води към тъмни нацистки лагери, бягства, обвинения, че е комунист и безпределна любов, която кара един мъж да направи всичко по силите си, за да спаси семейството си.

Част от унгарската футболна интелигенция през 20-те и 30-те, Ербстайн приключва спортната си кариера в САЩ с отбора на Бруклин Уондърърс преди да започне с треньорството, което го отвежда в Италия.

Той постига забележителни успехи с Бари и Лукезе, след което поема Торино през 1938 г., но е принуден да избяга в родната Унгария преди началото на Втората световна война заради действията на фашисткия диктатор Бенито Мусолини.

В Будапеща той движи бизнес с брат си в момент, в който евреите в Унгария са принудени да носят жълти звезди и са отлъчени от обществото.

Пет години по-късно, през месец март 1944-а, Германия напада Унгария и атмосферата се променя драстично.

До октомври депортирането на евреите в страната се засилва, а фашисткото "Крайно решение" цели пълното унищожаване на европейската еврейска общност.

В книгата си Блис описва как повече от 400 000 души - мъже, жени и деца - са натъпкани в 150 влакови композиции и депортирани в Аушвиц, лагера на смъртта в Полша.

Според автора, всеки ден 12 000 души са били транспортирани от Унгария в Аушвиц по този начин.

Ербстайн, съпругата му и двете им дъщери Сузана и Марта започват да се страхуват за бъдещето си.

"Опциите са много малко дори за човек със значителна находчивост като Ербстайн. Но дори и в най-мрачните месеци на Холокоста е можело да се намери скривалище, ако разполагаш с точните връзки", пише Блис.

Един от най-дръзките опити за спасяването на евреите в Унгария е създаването на фабрика, която произвежда войнишки униформи в манастир.

Под надзора на католическия свещеник отец Пал Клинда и Гита Малаш - бивша международна плувкиня, която по-късно става известна с публикуването на духовни инструкции, получени от нейните приятели по време на войната - стотици еврейски жени получават работни места върху имот на Ватикана.

Жените остават в безопасност, докато група местни нацисти не нахлуват, извършвайки страхотни зверства.

"Не можете да си представите за какви чудовища ставаше въпрос", казва голямата дъщеря на Ерстбайн Сузана.

Инстинктът за оцеляване на Ерньо и късметът по някакъв начин помагат на семейството да избегне сигурна смърт.

Когато влиза в трудовия лагер, той се натъква на познат, с когото са служили в Хабсбургската армия около 30 години по-рано.

Това приятелство му запазва живота и той поддържа връзка със семейството си в манастира.

Военният му помага да провежда телефонни разговори и той се свързва с учителката по балет на Сузана Валерия Денес - забележителна танцова прима на страната, които има връзки с папския нунциарат на Унгария.

Анжело Рота, който отговаря за ватиканското посолство в Будапеща, е един от хората зад кампанията за спасяването на евреите в града, и е напълно наясно с двойната роля на манастира. Той познава и Сузана, която е оставила отлични впечатления у него с познанията си по италиански.

Рота убеждава унгарсото правителство, че атака срещу земя, собственост на папството ще предизвика огромни критики. Предупреждението сработва.

Помощникът му носи документ и нацистката група "Нийлас" връща жените в манастира.

Около 70 жени са били спасени от сигурна смърт, а почти веднага съпругата на Ербстайн и дъщерите му осъществяват бягството.

Те напускат манастира и отива при сестрата на Йелда (жената на Ерньо). Омъжена за католик, тя избягва антисемитските закони, защото унгарското законодателство подчертава, че расата на съпруга има предимство.

"Беше изключително опасно, защото нямахме никакви документи. Ако някой ни беше спрял, щеше да е ужасно, но след дълго ходене, пристигнахме и сестрата на мама ни прие", казва Сузана.

Успокоен, че е укрил семейството си, Ербстайн започва да планила собственото си бягство от трудовия лагер. Заедно с още четирима мъже, включително Бела Гутман, който води Бенфика до висините, осъществяват дързък план.

Те скачат незабелязано от влака в движение, докато пътуват за Германия. Ерньо отива при семейството си, но се крие, за да не го издадат съседите. Междувременно, бегълците се снабдяват с фалшиви документи.

До декември 1944 г. много от евреите в Унгария се местят в къщи под закрилата на шведските дипломати.

Раул Валенберг, който управлява шведското посолство в Будапеща, спасява хиляди еврейски животи чрез издаването на защитни документи, и настанявайки ги в сгради, собственост на неговото правителство.

Ербстайн е един от тези, които са приютени от Валенберг и остава под негова закрила да края на войната, след което се събира със семейството си.

Година по-късно Ерньо се връща в Торино и започва отново работа във футболния клуб, който е спечелил две титли по време на отсъствието му.

Севместно с президента на "биковете" Феручо Ново, Торино става още два пъти шампион и е истинско явления. Ербстайн постепенно се отърсва от ужаса на войната, но трагедията го застига.

В следобеда на 4-ти май 1949-а самолетът Fiat G212 се разбива в базиликата на хълма Суперга край Торино, на връщане от приятелски мач с Бенфика в Лисабон.

Всички 31 пътници на борда загиват на място, а новината се разпространява още същата вечер в града. Цяла нощ хора от Торино се катерят на хълма, за да помагат в опитите да бъде спасен някой.

На следващата сутрин е извикан Виторио Поцо, националният треньор на Италия, за да разпознае жертвите - общо 18 играчи и ръководството.

Историята на Ербстайн, изровена от Блис, привлече огромно внимание, а той се надява, че детективската му работа ще доведе до още нови разкрития за забележителния живот на Ерньо.

"Положих много труд и усилия за изучаването на всеки детайл от живота на Ербстайн. Това беше една неразказана или забравена история за живота му, затова приех изследванията си много насериозно и беше невероятна награда да открия толкова много вълнуващи неща за него", казва авторът.

"Това е история за световна война, преследване, бягство, самолетна катастрофа... И спортни постижения, които едва ли някога ще бъдат повторени."