Седемте най-добри отбора в историята на Интер

Подобно на градския съперник Милан и Интер е в дупка от няколко години. Днес твърдението, че Милано е футболната столица на Европа, изглежда като нелепа шега. Това обаче си остава единственият град на Стария континент, с два отбора, печелили КЕШ.

Докато чакат Роберто Манчини да възроди любимия им тим, тифозите на „нерадзурите“ поне могат да се отдадат на спомени от далечното и недотам далечното минало. Най-добрите формации в историята на Интер – в поредицата на сайта „Спорт сегодня“.

ИНТЕР 1997-98

УСПЕХИ: Купа на УЕФА
ТРЕНЬОР: Луиджи Симони
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Роналдо, Юри Джоркаеф, Джанлука Палиука
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Палиука – Бергоми, Сартор, Уест, Санети – Винтер, Симеоне, Кое – Мориеро, Джоркаеф - Роналдо

През лятото Масимо Морати бе сменил загубилия финала на Купата на УЕФА срещу немския Шалке Рой Ходжсън с Луиджи Симони, впоследствие превърнал се в любимец на тифозите.

Голямата бомба на трансферния пазар пък бе привличането на Роналдо от Барселона.

С идването на Феномена Интер доби завършен облик. Отборът изглеждаше прекрасно и бе буквално наблъскан със звезди и пари.

Този тим можеше и трябваше да постигне нещо голямо, но...

„Нерадзурите“ допуснаха първата си загуба едва в края на декември (0:1 от Удинезе) и дълго време бе начело в Серия А.

В края на шампионата обаче съдбата обърна гръб на „черно-сините“.

В паметното дерби с Ювентус съдията Пиеро Чекарини не свири дузпа за един бодичек в пеналта срещу Роналдо и Интер загуби гостуването на прекия конкурент.

Следващия си мач „нерадзурите“ не успяха да спечелят (0:0 с Пиаченца), за да дойде кошмарът срещу Бари.

Тогава в рамките на 3 минути южняците мушнаха две попадения в мрежата на Джанлука Палиука и окончателно погребаха надеждите на Интер да спечели скудетото.

Все пак сезонът приключи мажорно за миланския гранд.

Ядосани на целия свят, „нерадзурите“ смачкаха Лацио с 3:0 на финала за Купата на УЕФА, но горчивият вкус в устата заради изпуснатата титла в Серия А остана.

На следващата година пък Симони бе уволнен, а мястото му зае румънецът Мирча Луческу, което вбеси тифозите и не донесе особено добър резултат.

ИНТЕР 1988-89

УСПЕХИ: Шампионска титла
ТРЕНЬОР: Джовани Трапатони
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Лотар Матеус, Андреас Бреме, Никола Берти, Алдо Серена, Валтер Дзенга, Джузепе Бергоми, Рикардо Фери
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Дзенга – Бергоми, Мандорлини, Фери, Бреме – Матеус, Матеоли, Берти, Бианки – Диас, Серена

Интер е принуден да чака 13-ото си скудето осем дълги години.

Дългоочакваният триумф идва през сезон 1988/89, след като президентът Ернесто Пелегрини прибягва до свръхмодерната по онова време немска ваксина в лицето на Лотар Матеус и Андреас Бреме.

Освен тях в състава се вписват отлично халфът Никола Берти, крилото Алесандро Бианки и аржентинецът Рамон Диас.

Треньорът Джовани Трапатони успява да се разпореди отлично с ресурсите на свое разположение и сътворява истинска машина за печелене на точки.

Неговият Интер поставя феноменален рекорд, като приключва с актив от 58 т. (от 68 възможни).

Вратарят Валтер Дзенга допуска едва 19 попадения в мрежата си, а нападателят Алдо Серена се разписва 22 пъти и печели голмайсторската корона.

С две думи – конкуренцията е смазана.

Трапатони по-късно разказва, че преди важните мачове умолявал играчите си да внимават, но немците Матеус и Бреме не му обръщали особено внимание.

„Мистер, по-добри сме от тия!“, неизменно отговаряли германците на увещанията на треньора.

За голямо съжаление на тифозите, 14-ото си скудето Интер трябваше да чака още по-дълго.

В следващите няколко сезона воденият от Трапатони тим печели само Суперкупата на Италия и Купата на УЕФА, като не успява да постигне нещо повече от трето място в първенството.

ИНТЕР 1952-54

УСПЕХИ: 2 титли
ТРЕНЬОР: Алфредо Фони
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Джорджо Геци, Ленарт Скоглунд, Ищван Ниерс, Бенито Лоренци
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Геци – Бласон; Джованини, Джакомаци – Нести, Маца, Нери – Скоглунд, Армано – Лоренци, Ниерс

Великият Алфредо Фони, някога защитник на Ювентус и световен шампион от 1938 г., бил треньор новатор.

Естествено, нововъведенията му засягали отбраната, макар че в онези години Интер имал направо убийствен комплект атакуващи футболисти.

Става дума за хулигана Бенито Лоренци, шведския магьосник Ленарт Скоглунд и унгарския акробат Ищван Ниерс.

Въпреки това основни действащи лица при Фони били вратарят Джорджо Геци (с красноречивия прякор „Камикадзето“) и защитникът Ивано Бласон. Последният получил новата за онова време роля на либеро и се справил идеално.

С революционни функции бил „възнаграден“ и нападателят Армано, който трябвало да участва активно в дефанзивната фаза на играта. Така Интер свел до минимум броя на попаденията в мрежата си и спечелил скудетото.

След успеха обаче „нерадзурите“ и Фони били скъсани от критики заради прекалено затворената игра, която не радвала никого, освен тифозите на тима.

В отговор треньорът малко променил тактиката си и направил футбола на Интер по-творчески и непредсказуем. През новия сезон солисти вече били Армано, Ниерс и Скоглунд.

„Нерадзурите“ разгромили Ювентус с 6:0 и за първи път в историята си успели да защитят скудетото.

На третия път обаче стомната на Фони се счупила и „черно-сините“ финиширали едва на 8-о място.

През май 1955 пък президент на клуба станал Анджело Морати, а Фони бил уволнен.

Така започнала нова, впоследствие оказала се още по-славна епоха в историята на Интер.

ИНТЕР 2004-2008

УСПЕХИ: 2 титли (плюс една служебно присъдена), 2 Купи на Италия, 2 Суперкупи на Италия
ТРЕНЬОР: Роберто Манчини
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Златан Ибрахимович, Ернан Креспо, Марко Матераци, Деян Станкович
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Жулио Сезар – Майкон, Самуел, Матераци, Кордоба – Камбиасо, Санети; Станкович, Фиго – Креспо, Ибрахимович

Роберто Манчини се превърна в най-успешния треньор в Интер след Еленио Ерера, но престоят му начело на „нерадзурите“ трудно може да бъде оценен еднозначно.

Очевидно е, че „черно-сините“ получиха огромен бонус заради скандала „Калчополи“, извадил задълго от играта големия враг съперник Ювентус и отразил се негативно на „братовчедите“ от Милан. Може да се каже, че аферата нанесе тежък удар на италианския футбол като цяло.

Неслучайно сезон 2006/07 бе белязан от спад на посещаемостта (при положение, че Италия току-що бе станала световен шампион!).

Интер се възползва максимално от създалата се ситуация.

Някои може да окачествят това като мародерство, а други – като безупречна реакция спрямо ситуацията на пазара.

Бомбастичните трансферни кампании на Масимо Морати позволиха на Манчини да работи със звезди като Ибрахимович, Майкон, Креспо и т.н.

В този период никой не можеше да се противопостави на Интер и това е единственият безспорен факт.

През 2006/07 „нерадзурите“ завършиха първенството с актив от 97 т. (откъсването от втория в класирането Рома бе цели 22 т.).

„Черно-сините“ постигнаха фантастичните 30 победи и загубиха само веднъж. Головата разлика пък бе 80-34. Това са цифрите, които илюстрират тоталното превъзходство на Интер над деморализираните и изтощени съперници.

Манчини обаче така и не успя да направи от този отбор сериозен играч на европейската сцена.

През 2006 „нерадзурите“ отпаднаха от Валенсия, а през 2007 – от Аякс.

Именно това бе причината Масимо Морати да заложи на Жозе Моуриньо.

АМБРОЗИАНА 1929-30

УСПЕХИ: Шампионска титла
ТРЕНЬОР: Арпад Вайс
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Джузепе Меаца, Леополдо Конти
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Дегани – Джанфардони, Алеманди – Риволта, Виани, Кастелаци – Блашевич, Сератони – Висентин, Конти; Меаца

От 1928 г. до края на Втората световна война Интер се подвизава под името Амброзиана. Причината е, че за фашистката власт оригиналното название на клуба опасно се доближава до това на Комунистическия интернационал.

Затова „нерадзурите“ са принудени да се слеят с друг отбор – Миланезе, вследствие на което получават освен ново име и нови фланелки – бели с червен кръст.

Интер печели третото си скудето година след преименуването.

Триумфът носи подписа на 34-годишния треньор Арпад Вайс – най-младият специалист, печелил някога Серия А.

Вайс бил автор на изключително модерна методика за подготовка и управление на спортни тимове и отличен тактик. Неговата Амброзиана се изкачила на върха въпреки тежката конкуренция на Дженоа и Ювентус.

Именно Вайс бил човекът, при когото дебютирал великият Джузепе Меаца – в онзи момент голобрадо 17-годишно момче.

Меаца станал топ реализатор на Серия А в шампионския сезон на Амброзиана (1929-30) на Вайс – постижение, което впоследствие повторил неведнъж.

С него на върха на атаката Интер спечелил още два пъти скудетото, но това се случило вече без Арпад Вайс.

Унгарският евреин също стигнал до титлата още два пъти с Болоня, но в крайна сметка бил принуден да напусне Италия заради зверствата на фашисткия режим на Бенито Мусолини.

Той се преместил в Холандия, но дългата ръка на нацистите го настигнала и там. Вайс бил пратен в трудов лагер, а по-късно се озовал в Освиенцим, където загинал в газовата камера заедно със семейството си.

През 1979 г. стадион „Сан Сиро“ е прекръстен на „Джузепе Меаца“, а през 2012 г. там бе поставена мемориална плоча, посветена на Арпад Вайс – един треньор, наистина заслужил името му да се помни.

ИНТЕР 2008-2010

УСПЕХИ: 2 титли, Купа на Италия, Шампионска лига, Суперкупа на Италия
ТРЕНЬОР: Жозе Моуриньо
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Диего Милито, Жулио Сезар, Майкон, Уесли Снайдер
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Жулио Сезар – Майкон, Лусио, Самуел, Санети – Камбиасо, Станкович, Мота – Снайдер – Ето’о, Милито

Интер на Жозе Моуриньо бе съвършен отбор.

Самият португалец пък неизменно „радваше“ журналистите с духовити (макар на моменти преминаващи границите на добрия тон) изказвания в типичния си стил.

„Попитаха ме дали съм гледал мача на Ювентус. Гледах го, но само до гола на Амаури. После престанахме да следим какво става, защото имаше калмари за вечеря“, правеше се на шут Специалния пред диктофоните на несвикналите на подобни клоунади италиански репортери.

Така или иначе, тактиката на Моуриньо успя – той разтовари играчите си от напрежението, като съсредоточи вниманието на недолюбващата го преса върху себе си.

Португалецът работеше неуморно и на „вътрешния“ фронт.

Първо той убеди играчите си, че са най-добрите в света. След това успя да убеди и останалия свят в същото

Интер на Моуриньо бе способен да повдига планини и го направи през сезон 2009/10. Морати назначи португалеца на мястото на Роберто Манчини в името на спечелването на Шампионската лига.

В първия сезон на португалеца обаче „нерадзурите“ трябваше да се задоволят само със скудетото.

В Европа те отпаднаха от Манчестър Юнайтед.

Вторият опит на Специалния обаче бе безупречен.

Интер пак стана №1 в Серия А, а в Шампионската лига резна главата на Барселона на Гуардиола, преди да надвие Байерн на финала в Мадрид. Освен това „черно-сините“ грабнаха и Купата на Италия, записвайки незабравим „требъл“.

Отборът на Моуриньо показваше невероятна тактическа гъвкавост. Португалецът успя да научи подопечните си да не се страхуват от нищо.

Той разглобяваше играта на съперниците до последното винтче и пускаше на терена онези, които бяха готови да сторят и невъзможното в името на победата.

След триумфа Моуриньо премина в Реал (Мадрид), а мястото му зае Рафа Бенитес.

Испанецът бързо се скара с клубните шефове, като не намери общ език и с играчите. Така Интер на Моуриньо остана в историята като ослепително избухнала звезда, която обаче замръкна угасна бързо.

ИНТЕР 1962-1967

УСПЕХИ: 3 титли, 2 КЕШ, 2 Междуконтинентални купи
ТРЕНЬОР: Еленио Ерера
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Сандро Мацола, Луис Суарес, Джачинто Факети, Армандо Пики
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Сарти – Пики; Бургнич, Гуарнери, Факети – Бедин; Суарес, Жаир, Корсо – Мацола – Пейро

Великият тактик и смахнат перфекционист Еленио Ерера оковава Интер в рамките на нова игрова схема, наречена „катеначо“ – модификация на защитната тактика на австриеца Карл Рапан.

Целта на аржентинския треньор била да създаде абсолютно непробиваема отбрана, която да остава непреодолима за всички съперници.

Така се родил „Гранде Интер“ – дисциплиниран, послушен, готов да изпълни прецизно всяка заповед на Ерера.

Нямало как да е иначе, защото железният треньор карал всички да треперят от сенките си.

Подготовката за неделните мачове започвала в четвъртък. Цигарите и алкохолът били абсолютно забранени. Съпругите на футболистите били уведомени за въвеждането на изключително строг режим на специално организирано от аржентинеца събрание.

Ерера изстисквал играчите докрай.

Според Сандро Мацола специалистът тренирал първо главите на футболистите, а едва след това – краката им.

Армандо Пики от халф се превърнал в либеро, на чиято длъжностна характеристика не би завидял и ветеран от мините.

Бекът Джачинто Факети пък получил на свое разположение целия ляв фланг.

Мацола, Суарес и Жаир отговаряли за изграждането на контрите. Те трябвало да бъдат резки и смъртоносни. Така и ставало в повечето случаи.

Именно тази троица, гарантираща ефективността на атаките, често пъти предпазвала ултрадефанзивния стил на Ерера от унищожителни критики.

Във втората половина на 60-те години обаче системата на Ерера започвала да дава дефекти.

През 1966/67 Интер завършил на второ място в серия А, а на финала за КЕШ загубил от Селтик, въпреки че повел в резултата.

Година по-късно „нерадзурите“ приключили шампионата едва на пето място и железният Ерера се преместил във Вечния град, за да поеме Рома.

А когато не му потръгнало в италианската столица, той отвърнал на нападките на журналистите по следния начин:

„Вярно е, че не станахме шампиони, но колко пъти Рома е печелила скудетото без мене? Само веднъж, и то с треньор Мусолини!“

Така аржентинецът намекнал за подкрепата, която Дучето оказал на „Вълците“ в стремежа си да направи столичния тим първенец през 1942 г.