Да разплачеш олимпийски шампион

Те почти не се познават, живеят в различни части на света и не са говорили през последните две години. Но Емма Лундел е момичето, което накара Микаела Шифрин да плаче, а Шифин е спортистът, който даде на Ема надежда.

Лундел е 13-годишно шведско момиче. Шифрин е олимпийска шампионка в алпийските ски, една от най-добрите състезателки, които САЩ изобщо са имали.

Историята за двете започва в Оре, Швеция през декември 2012 г., по време на нощния слалом, под светлините, пет дни преди Коледа.

Шифрин тогава е на 17 години и успява да се пребори за първата си победа в Световната купа. Във вихъра от радост, интервюта и емоции, последвали успеха би било напълно нормално ако е забравила подробностите. За Емма това също е нощта на живота й. Доста преди това момичето е диагностицирано с левкимия и посещава състезанието като благотворителен жест в почивката между сеансите с химиотерапия. 

В края на вечерта Лундел получава възможността да присъства на пресконференция дадена от Шифрин след състезанието. „Спомням си това много добре. Моята първа победа в Световната купа бе нещо много специално за мен. Помня и пресконференцията, церемонията по награждаването и последвалата среща с Емма”, разказва Шифрин две години по-късно.

„Помня, че забелязах сладката й и много малка шапка. Помня всеки детайл от тази среща”, отбелязва американската състезателка.

Въпреки че попада в центъра на събитията, малката почитателка на ските изчаква повечето хора, преди да събере кураж да попита Шифрин за снимка.

„Майка й предложи да влезе в ролята на фотограф, за да може моето семейство да бъде цялото на снимката. Казах на Микаела, че имам рак, а тя прояви интерес и разбиране. Беше много добра”, разказва Лундел.

Майката на Шифрин – Айлийн току що е видяла как дъщеря се превръща във втория най-млад американски състезател, постигнал победа в световната купа. Тийнейджърката е истинска приятна изненада и сензация в световната купа.

„Вълнението беше толкова голямо.Но това е едно от нещата, които те спират и те карат да се замислиш. В очите на майка й имаше сълзи. И когато ми каза, че Ема се бори с рак, се заковах на място”, разказва Айлийн.

„Вече се бяхме отдалечили когато Микаела каза „О, трябваше да дам моя букет на победител на Ема”. Ето защо тя се върна да я търси, което пречупи майка й и тя се разплака. Не можех дори да си представя какво изпитва”.

„Сърцето ми се разтопи и не можах да сдържа сълзите си. Погледнах Микаела, погледнах майка й и се почувствах щастлива. Много щастлива. И много горда”, разказва сега майката на Емма – Аника.

Тя никога няма да забрави датата 24 януари 2011 г. когато получава невероятна новина: съпругът й и дъщеря й са диагностицирани с рак. Диагнозите, макар и различни, са поставени същата сутрин. Емма е с левкимия, докато баща й има тумор в мозъка, който отново е започнал да нараства. Мъжът се бори със заболяването от 2003 г.

„Беше ужасно. Това са двамата души, които обичам най-много в света”, припомня си 40-годишната Аника.

Туморът на съпруга й Микаел е неподходящ за операция. 41-годишният мъж, който е бивш състезател в алпийските ски, е първоначалното вдъхновение на Емма за любовта й към спорта. Когато среща Шифрин тя намира и своя нов герой. 

„За мен това означава всичко. Толкова много. Тя беше толкова щедра, показа такова добро сърце. Срещата беше кратка, но ще остане в съзнанието и сърцето ми завинаги”, заявава на перфектен английски самата Емма.

„Срещата се Емма наистина ме докосна. Но ако трябва да бъдем честни, с течението на времето и аз, и майка ми си мислихме, че може би се е случило най-лошото и тя вече не е наоколо. Болезнено е, но се случва да мислиш за най-лошото”, признава Шифрин.

Почти две години след събитията в Оре, тя става олимпийски шампион и едно от най-разпознаваемите лица в ските.

През октомври тази година американката е почти в края на едно предварително уговорено интервю, когато журналист от шведския Експресен я пита дали може да изгледа едно видео на неговия лаптоп.

В него се появява Емма. Здрава и щастлива тя отправя видеопослание към своя идол по идея на изданието.

Шифрин затаява дъх, когато тийнейджърката започва да говори

„Ти ми даде енергията, за да продължа. Да продължа да водя битката с рака. Днес вече не съм на химиотерапия. И съм много по-добре. Върнах си косата и ден след ден се чувствам все по-силна”, споделя Емма в обръщението.

След края на видеото Шифрин не крие сълзите си.

Айлийн Шифрин, която е в стаята, когато Микаела вижда съобщението, не може да повярва на трансформацията в момичето, което двете са срещнали две години по-рано.

„Тя изглежда невероятно. И толкова различна. Когато я видяхме, тя нямаше коса. Беше по-малка, по-млада, по-бледа и по-слаба, много по-слаба”, казва майката на американската шампионка.

„Да я видя понапълняла, с розови бузи и прекрасна руса коса....Определено беше красива. И говореше добре, невероятно е”.

Месец по-късно пред CNN Микаела споделя. „Това видео извади на повърхността толкова много емоции. Такива, които дори не знаех, че изпитвам до този момент. Един от моите най-добри приятели от детството бе диагностициран с рак когато бяхме на 14. В следващите две години той се подложи на сложно лечение, води битка с появилите се усложнения и странични ефекти, преди в последните години да започне да изглежда здрав. Никога не бих  пожелала това на някого, особено на млад човек като Емма или моя приятел”, споделя Шифрин.

„На тази възраст всеки притежава все още малко невинност, която изчезва незабавно когато ти открият рак. Нещо което не бива да става, тя трябва да остане в теб още малко”.

Шифрин признава, че като популярен спортист тя може да изиграе важна роля за това вниманието на обществото да бъде насочено към болестта и към нейните жертви.

Това обаче не е нещо, което е био на първо място в съзнанието й когато израстваше в кариерата. Но от онази първа спечелена надпревара от Световната купа през 2012 г. до този момент тя се е срещнала с голям брой деца, болни от рак.

„Искам да спечеля Световната купа. Обичам ските и искам да бъда най-добрата в света. И това е всичко”, лаконична е американската надежда. „Никога не съм мислила за медиите, телевизията, интервютата. Това е нещо, което смятам, че е необходимост, част от спорта, за да бъде той популярен.

Когато бях на пет и гледах състезанията от световната купа, трябваше да чакам любимите ми спортисти да минат през целия медиен кръг. Но сега правя същото. Осбено през последните години аз използвам по-често тази страна на спорта. Защото имам фенове, сред които и малки деца, които ме възприемат като техен идол.

Понякога усещам това си задължение по-скоро като бреме. И тогава се появява нещо, което ми отваря очите. Нещо като срещата ми с Емма. След почти две години да видя това съобщение. Късметлийска съм.

Изглежда, че всяка година или две се случва нещо, което ме държи здраво стъпила на земята. И ми напомня, че не бива да съм момичето, което няма време за подобни неща.

Битката на Емма Лундел върви напред: химиотерапията приключи, но лекарите казват, че в следващите четири години нищо не е сигурно. За баща й са категорични, че никога няма да бъде отново здрав.

„Химиотерапията беше трудна. Загубих много от приятелите си, които оставих в болницата. Видях много от тях да умират. Днес се чувствам много по-добре. И съм по-силна. Щастлива съм отново да имам косата си, тренирам във фитнеса, за да се върна към нормален начин на живот и към ски пистата”, обяснява Емма.

„Микаела означава много за мен. Тя бе загрижена за мен, малкото момиче от малкия град в Швеция и за моята битка”.

„За нас това че една суперзвезда забеляза малката ни дъщеря и я помни две години по-късно е невероятно”, признава майка й Аника.