България – Италия като „50 нюанса сиво”

„Скуадра адзура” идва в София в най-сивия вид, който можем да си представим. Няма звезди, няма фигури и имена, които да те накарат да си купиш билет.

Да оставим настрана, че разочарованието от отбора ни е голямо, времето е гадно и променливо, а и жената и децата са ти вдигнали кръвното още до обяд в събота. Запалянкото си е запалянко, него си го влече към стадиона за големи мачове.

В прав текст

„Скуадра адзура” идва в София в най-сивия вид, който можем да си представим. Няма звезди, няма фигури и имена, които да те накарат да си купиш билет.

Tweeeet me!

Но такава Италия не помним да е идвала.

Като деца сядахме и си пишехме състав, който мислим, че съперник като италианците ще изкарат срещу нас. И го наслагвахме пост по пост срещу нашите, да видим къде имаме шанс, къде сме им равни, ахкахме, вълнувахме се.

Например преди Мексико 86, където ги срещнахме още в първия мач, гледахме имена като Алтобели, Конти, Ширея и Кабрини. Световни шампиони – дългокоси, елегантни, технични. Срещу тях – Стойчо, Наско, Ради, Гиби и онзи магьосник с русолява коса и вълшебен фалц – Пламен Гетов.

Днес Италия ще излезе на „Васил Левски” в състав, от който най-много да те развълнува за една прозявка, да ти стане досадно и да преместиш канала на телевизора.

Бертолачи. Антонели. Валдифиоре. Дармиан. Киелини. Имобиле. Черчи. Дзадза...

Уау, както се казва по американските филми. Какви са тези типове, които дори в Италия вероятно не минават за звезди?

Да ги насложим пост по пост искате ли? С нашите.

Първо, ако не знаете какъв играе Бертолачи, то съпоставете го с един Светльо Дяков. Какъв дуел само!? Имобиле срещу Попето, Дармиан срещу Минев, изобщо – дуели на високо ниво!

Такъв италиански отбор е мечта, бихме си казали – ето това е моментът да ги ударим звучно и за историята.

Да, но сивата скуадра идва в абсолютно точния миг и в подходяща среда.

По-сив момент в българския футбол също скоро не е имало. Загниващи клубове, които са пред фалит, незаинтересовани или пък разбеснели се фенове, тръстове-спасители, инвеститори, както и продукция за 0 на терена.

Точно толкова голове имаше в трите първи мача от плейофите на елитната шестица – 0.

Всичко това е предпоставка за един спектакъл, за който малцина ще дадат пари за билет. До петък вечер бяха към 7 000, дано станат поне 17 000. Но ще си тръгнат вероятно разочаровани, защото удоволствието да видиш Пирло или Бербатов им е отнето по една или друга причина.

По пътя към дома ще чуят по някое радио в колата за поредния призив или декларация от ЦСКА или Левски за дарения.

За бойкота на Локо (Пд) или за новото сдружение за спасяване на Ботев.

И ще се замислят – е поне в такъв момент не можеше ли да дойде една бляскава „скуадра”, пък да направим мача на живота си и да бием. Та да ни просветне малко.

Прогнозата не е оптимистична, разбира се.

Дано успеем отново да им се противопоставим, както често сме го правили. Но и тази сива скуадра вероятно ще има достатъчно гориво в резервоара, за да ни победи в този момент.

Звучи ви пораженчески ли? Ами огледайте се в българския футбол. Ако видите някакви аргументи за оптимизъм, не се колебайте да отидете на стадиона.