Българският футбол – побоища, плюнки и (много) таланти

„Гадзета дело Спорт“ представи българския футбол на читателите си в десет истории покрай евроквалификацията между тима на Ивайло Петев и „Скуадра адзура“.

Изключителна футболна класа, поникваща върху не особено благодатна почва (по причини, често пъти излизащи извън рамките на спорта).

България не се е появявала на голям турнир от 2004 година насам и ще бъде истинско чудо да се класира за Евро 2016. В миналото обаче българите са имали далеч по-успешни моменти

Наследник в занаята

„He plays for the national team only because his father is Borislav Mihaylov“ („Той играе в националния отбор само защото баща му е Борислав Михайлов“), пишеше преди време в страницата, посветена на стража на България в „Уикипедия“.

Николай Михайлов мина и през Верона, без да остави някаква забележима следа.

Гореспоменатата фраза вероятно бе дело на някой хиперкритичен шегобиец, целяща да дискредитира горкия Николай, който пропусна големия шанс в кариерата си по време на престоя си в Ливърпул. По-късно изречението бе изтрито от „Уикипедия“.

Днес 26-годишният Николай Михайлов играе в турския Мерсин и усеща бремето на фамилията, изписана върху фланелката си, само когато пази вратата на националния отбор.

Развенчаната легенда

Но кой е бащата на Николай – Борислав Михайлов?

Понастоящем президент на местния футболен съюз, той беше капитан на българската селекция, която стана четвърта в света през 1994 г., победена именно от Италия на полуфинала.

Неговата история е просто невероятна. Бил е сред главните действащи лица в грандиозното меле през 1985 г. по време на мач за Купата на страната между неговия Левски и ЦСКА.

Скандалът е толкова голям, че Комунистическата партия се намесва и разформирова двата клуба, като лишава от права треньорите Методиев и Манолов, както и четирима футболисти, сред които и Михайлов.

Падането на Берлинската стена и новата политическа реалност помагат на вратаря да се реабилитира. През 90-те години той отново става несменяем титуляр в националния отбор и е част от златното поколение, извършило подвига в САЩ 1994.

Американската мечта

Един любопитен факт за онази България, която селекционерът Пенев изведе до фаталния сблъсък с божествената опашка на Роберто Баджо: в петте си предходни участия на световни финали страната не бе успяла да постигне нито една победа.

Първият успех на мондиал за българите идва именно през 1994. След тежката загуба от Нигерия на старта, го отнася дебютантът Гърция. Следва големият удар – победа над Аржентина. Останалото е история: успех с дузпи над Мексико, победа над Германия на четвъртфинала и разгромно поражение в малкия финал с Швеция след неуспеха срещу „Адзурите“.