Присадете им нови глави

... бях в състояние сам да вдъхна живот на неодушевената материя.

„Франкенщайн“, Мери Шели

Струва ли си човек да направи нещо толкова безмозъчно, като да влезе в затвора, за да купи Лео Меси?

Мнозина биха отговорили положително на този въпрос. Със сигурност много фенове на Ливърпул, Челси, Пари Сен Жермен, Борусия (Дортмунд), Милан, Бетис и дори на Реал (Мадрид) биха се съгласили да прекарат зад решетките пет години или повече, ако това е условието да привлекат в любимия си отбор най-добрия футболист на ХХI в.

Неймар в Барселона

Цена: 83,5 млн. евро

Турнир Мачове Голове Асистенции

Примера 50 26 16
Шампионска лига 17 7 6 
Купа на краля 8 7 1

Общо 75 40 23

Онзи, който се реши на подобна жертва, ще бъде възнаграден подобаващо. Ще му вдигнат статуя пред стадиона. Ще скандират името му по време на мачове. В крайна сметка той ще си спечели безсмъртна слава, също като Мандела...

Но Неймар?

Струва ли си да влезеш в затвора, за да купиш Неймар

– сценарий, което внезапно започна да се превръща в реалност за един-двама от шефовете на Барселона?
Днес отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен.

Измина година и половина, откакто Неймар се премести в Европа от Бразилия и цената, платена за него от Барселона, плюс онази, която съдията постанови за онези, които го купиха, засега изглежда неоправдана.

Преди мача между каталунците и Реал (Мадрид) в последния кръг на Примера един привърженик на „синьо-червените“ с будеща възхищение проницателност отбеляза, че бразилецът е луксозен аксесоар – нещо като чанта „Луи Вюитон“.

Същото може да се каже и за Гарет Бейл.

Ако за уелсеца или за Неймар бяха платени 40-50 млн. евро, а не двойно повече, щяхме да кажем, че това са добре инвестирани пари от страна на Реал М и Барса. Все пак двамата са млади и изключително талантливи футболисти, които, ако получат достатъчно време, могат да станат велики.

Това как се правят тези неща, можем да илюстрираме със случая на Кристиано Роналдо.

През 2003 г., когато времената още не бяха чак толкова безумни, Манчестър Юнайтед привлече обещаващия португалец за 18 млн. евро. В първите си три сезона на „Олд Трафорд“ Кристиано отбеляза само 27 гола.

Част от феновете на „Червените дяволи“ се питаха дали клубът не е сбъркал в избора си на наследник на Дейвид Бекъм – скъпата чанта „Луи Вюитон“, която Реал (Мадрид) си купи през същата 2003 г.

В Юнайтед обаче проявиха търпение към португалеца и в крайна сметка той оправда доверието. В следващите три сезона в Манчестър Роналдо записа на сметката си 91 попадения, като „Червените дяволи“ спечелиха всички възможни трофеи, включително и Шампионската лига.

Когато Реал (Мадрид) привлече португалеца през 2009 година, Роналдо вече беше суперзвезда със стопроцентова гаранция за ефективност.

Четири години по-късно „Кралския клуб“ и Барселона платиха за Бейл и Неймар толкова, колкото струваше Кристиано.

Бейл идваше от Тотнъм и не беше спечелил нищо. Неймар пък бе играл само в Бразилия, където футболът е бавен и човек има много повече време, за да вземе най-доброто решение или да се забавлява с ефектни финтове, отколкото в Испания.
И в двата случая проблемът бе колкото физическата, толкова и психическата адаптация на скъпите придобивки.

В този смисъл бразилецът, колкото и разконцентриран да изглежда в момента, изглежда по-обещаващ. Той загатва, че може да съзрее и да стане голям отборен играч, какъвто е Меси.

Що се касае до Бейл, при него подобни процеси не се наблюдават. Той си играе сам, сякаш на терена има една топка специално за него.

Ако в крайна сметка уелсецът се превърне в играч от ранга на Кристиано, това няма да има значение. Но докато това не е станало, човек се пита дали Бейл не би му отивало повече да играе голф.

Какво да се прави с тези двамата?

В случая с Неймар, нещата изглеждат ясни – търпиш и чакаш. Що се касае до Бейл, най-добре би било да го продадат обратно във Висшата лига – далеч по-благодатен терен за мухи без глави, отколкото Примера.

Така стигаме до една малко по-радикална идея. През миналия месец италианският неврохирург Серджо Канаверо обяви в сп. „Ню Сайънтист“, че през 2017 г. ще стане възможно присаждането на глави.

Ако дотогава нито Бейл, нито Неймар не успеят да оправдаят огромните суми, платени за услугите им, защо първите стъпки в тази нова хирургическа област да не бъдат извършени върху тях двамата?

Чии глави да им присадим?

Тази на Меси не става. Трябват ни мозъци на хора, които вече са спрели с футбола. На Бейл може да му трансплантираме главата на Карлес Пуйол, за да проявява повече мъжество на терена. На Неймар пък отлична работа би му свършила главата на Шави Ернандес – за подобряване на погледа върху играта и на комбинативността.

Големият проблем ще бъде Пуйол и Шави да бъдат убедени да се разделят с главите си.

В случая с халфа на каталунците все пак може би има надежда. Тази седмица стана ясно, че той ще играе в Катар. Цената, срещу която плеймейкърът ще се подложи на тази своеобразна смърт, е около 30 млн. евро за три сезона. Така че ако му предложат три пъти повече, за да дари главата си на Неймар, той може би няма да откаже.

В края на краищата, Шави няма да е първият професионален футболист, който си е загубил акъла заради пари.