Пет плюса и пет минуса за Петев

Мачът мина, емоциите утихнаха, а българският национален отбор не е мръднал кой знае колко напред в класирането в групата за Евро 2016. Даже никак – пак си е четвърти, но вече „само” на 4 т. зад третия Норвегия.

Ивайло Петев стартира с 2:2 срещу Италия у дома в първия си квалификационен мач, точно както и Любослав Пенев – неговият предшественик. Той направи същия резултат с този съперник преди 3 години. Но завърши лошо...

Поводи за оптимизъм в играта имаше. Повече това вероятно се дължи на импулс, но все пак – хубавото си е хубаво.

Ето опит за анализ с пет плюса и минуса от първия мач на Петев (нали е Петев, затова са по пет).

Плюсове

1. Импулс в играта, опит за висока преса срещу здрав и класен съперник, макар и лишен от всякакъв блясък на звезди.

Българските национали играха с хъс и блясък в очите поне, докато имаха сили (някъде малко след 60-ата минута). Това бе максимумът от този мач, а и – вероятно единственият подход, който можеше да ни донесе успех. Агресия и атака.

2. Реакция и характер – да допуснеш най-бързия автогол в историята на европейските квалификации, когато и без това си в тежко положение в групата и почти без шансове, и то срещу Италия...

Такъв шок не е лесен за преодоляване. Попов и компания обаче се вдигнаха и обърнаха за 13 минути мача.

3. Новата роля на Попов. Ивелин играе като напълно свободен номер 10, който получава топката в халфовата линия и прави каквото поиска – лети наляво и надясно, става нападател, организира, подава, стреля.

Така започна и при Любо Пенев, но поради дупки в състава му се налагаше да играе крило и централен нападател. Когато е във форма и настроение, Попов е играч на много добро европейско ниво. Дано е по-честичко.

4. Централната полузащита. Георги Миланов расте от ден на ден, играта му в дефанзивен план преди бе слаба страна, а сега е много подобрена.

Предотврати много атаки към вратата ни, а и даде старт на най-опасните наши, включително за двата гола. Той, Манолев и Попов дават класата на отбора. Миланов има потенциал да е играч от калибъра на Стилиян Петров.

5. Смелата тактика на Петев. Да, висока преса срещу Италия – срещу най-обиграната тройка защитници Бардзали, Бонучи и Киелини, които играят заедно и в Юве. И постигна ефект, тъй като в дълги минути италианците трудно изнасяха топката.

Това спечели време на отбора ни, който не бе в глуха защита, както стана накрая, когато вече умората не позволяваше пресиране в тила на врага. Мълниеносни контри, чудесни включвания на Манолев... Добър мач за селекционера ни.

Минуси

1. Вратарският пост ще носи негативи и на Петев. Присъствието на Николай Михайлов в отбора винаги ще е повод за дебати, ясно защо. Лошото е, че когато пази, стражът – син на президента на БФС допуска грешки, което засилва полемиките.

Не че Владо Стоянов не греши, просто гафовете на Михайлов са по-благодатна тема за медии и фенове. На мача се усети напрежение при всяка топка, която отиваше към вратаря, агитката реагираше с въздишки и дори лек присмех.

Това може да е проблем за самочувствието на целия отбор.

2. Къса скамейка. Нямаме резерви, които да влязат и да повлияят сериозно на мача. Симеон Славчев и Чочев вероятно ще са такива, дай боже, но след време.

Засега и те още вървят по пътя към утвърждаване и редовни игри в клубния тим.

3. Деветка. Националният има Илиан Мицански, който не е разочарование. Момчето вкарва голове, щом получи положения. Но на 29 години и със статут на резерва във втора немска дивизия... Не е дългосрочно решение. А нямаме друго.

4. Недоверие в отбора, отлив на публика. Десетина хиляди гледаха мача с Италия, а лошото време няма нищо общо.

Хората нямат доверие на отбора, сякаш знаят, че иде поредният провал. И понякога изпускат мачове като този, който си заслужаваше да се види.

Но тук странични обстоятелства няма, виновни са само играчите и ръководителите на националния, които го докараха дотук.

5. Точката не ни върши много работа. Абсурдно, но факт – добра игра и една точка с Италия може да се окаже напълно безпредметна.

Ако не бием Норвегия на 6 септември сме извън играта, а и да бием, трябва много късмет, за да стигнем до бараж.

Победа над италианците ни връщаше сериозно в битката за трето място, но – уви.