Колко манчестърско е манчестърското дерби

Дербито на Манчестър е един от най-големите сблъсъци в световния футбол.

Милиони по целия свят се залепват за телевизионните екрани, когато един срещу друг излизат „Червените дяволи“ и „Гражданите“. Статутът на тези двубои сякаш се повишава с всеки изминал сезон, но колко манчестърско е всъщност манчестърското дерби? Отговор на въпроса потърси „Дейли Мейл“, като се опита да открие всичко местно в съперничеството между Юнайтед и Сити.

СОБСТВЕНИЦИТЕ

Не са много привържениците на „Червените дяволи“, които изпитват носталгия по дните, когато Мартин Едуардс, син на касапин от Салфорд, командваше парада на „Олд Трафорд“.

Въпреки че именно Едуардс доведе сър Алекс Фъргюсън в клуба и го подкрепи в момента, когато мнозина искаха главата му, бившият президент на клуба (който по-късно получи официално предупреждение за воайорство), той така и не успя да спечели доверието на феновете. Привържениците на Сити също едва ли пазят добри спомени за ерата на хаоса, когато клубът се управляваше от някогашния специалист по тв продажби и крал на прическите за оплешивяващи Питър Суейлс.

Последният често пъти правеше впечатление на човек, който е прекъснал всякакви връзки с реалността и сменяше мениджърите като носни кърпи. На „Олд Трафорд“ запалянковците и досега недолюбват ръководството.

Фактът, че собствениците са от Тампа, а не от околностите на Манчестър, обаче не е от толкова голямо значение. Дори Глейзърите да бяха се изсипали от Тимбукту, това, което феновете не харесват, е най-вече сложната финансова схема, благодарение на която те купиха клуба, както и стремежът по-скоро към печалба, отколкото към трофеи.

От друга страна, след първоначалния изблик на негативни емоции, напоследък не се наблюдават кой знае какви протести срещу собствениците. Що се касае до „Гражданите“, шейхът, който осъществи революция в Сити, е истински герой в очите на привържениците.

Едва ли има по-популярен собственик на клуб от шейх Мансур Запалянковците на Сити вече не слагат традиционни арабски носии в негова чест, нито размахват банкноти от 20 паунда, но милиардерът от Абу Даби е обожаван от синята част на Манчестър.

МЕНИДЖЪРИТЕ

Отборите, водени от местни мениджъри, винаги са били рядкост във футбола. При все това, Луис ван Гал и Мануел Пелегрини правят всичко възможно, за да се впишат по-добре в атмосферата.

Ван Гал например често прибягва към съветите на Райън Гигс. Неведнъж холандецът е молил уелсеца да поговори с играчите и да им обясни колко важна би била победата над този или онзи съперник за местните фенове. Запознати твърдят, че Гигс, който е заклет „червен дявол“, макар да е от Кардиф, надминал себе си преди дербито с Ливърпул.

Първоначално Ван Гал бе отседнал в хотел в центъра на града, но после стана чест посетител в най-добрите местни ресторанти и може да се каже, че се ориентира доста добре в Манчестър.

Едва ли някога ще видите Мануел Пелегрини да поръчва бира в центъра на града но чилиецът също се потопи в местната култура. Скоро след пристигането си той бе хванат да поръчва рамки за карти на града и околностите. От друга страна, когато го попитаха кое е най-приятното място, което е посетил в свободното си време, отговорът на Пелегрини – „Йорк“ – беше малко неочакван.

ТРЕНЬОРИТЕ

Споменатият вече Райън Гигс, който е помощник на Ван Гал, е единственият местен човек в екипа на холандеца. Останалите му преки подчинени са негови сънародници и на базата в Карингтън липсват само някоя вятърна мелница и няколко лехи с лалета.

Доверениците на Ван Гал са Франс Хук, Алберт Стайвенберг, Марсел Бут, Йос ван Дайк и Макс Рекерс. В Сити ситуацията е идентична – асистент-мениджърът Брайън Кид е единственото местно момче в екипа на Пелегрини, в който преобладаващото мнозинство е испаноезично. Другият помощник на чилиеца е аржентинецът Рубен Кусияс, а за вратарите отговарят испанците Шабиер Мансисидор и Хосе Кабейо.

ИГРАЧИТЕ

И двата клуба се гордеят, че разчитат на собствени юноши. Навремето, когато сър Алекс пристигнал на „Олд Трафорд“, той останал много ядосан да научи, че Сити обира по-голямата част от местните таланти и той бързо (и успешно) се постарал да промени ситуацията.

Едва ли някога Манчестър ще се радва поколение като това от 1992 г. (Гигс, Ники Бът, Дейвид Бекъм, Гари и Фил Невил и Пол Скоулс). Пък и в неделя дербито най-вероятно ще протече без нито един местен футболист за втори пореден път След като Уес Браун премина в Съндърланд, три години Дани Уелбек беше единственият играч от околностите, който участваше в дербитата.

Уейн Руни може да е роден само на петдесетина километра от града, но що се касае до произношението му, той все едно е от друга вселена. В неделя на „Олд Трафорд“ ще гледаме италианци, аржентинци, испанци, котдивоарци, а може би дори и един колумбиец, но освен ако Тайлър Блакет не успее сензационно да пробие в единайсеторката на Ван Гал, и второто дерби за настоящото първенство ще мине без манчестърци.

ФЕНОВЕТЕ

Сблъсъкът на гигантите от Манчестър буди интерес във всички краища на земно кълбо. „Червените дяволи“ често напомнят, че имат 659 млн. привърженици в целия свят, докато популярността на „Гражданите“ в чужбина нараства с бързи темпове. И все пак, едва ли някъде другаде хората ще се гордеят толкова много с победата и ще преживяват толкова тежко евентуална загуба, както в града.

Нямало фенове на Юнайтед в Манчестър? Всички привърженици на Сити били от Стокпорт? Глупости! Попитайте някой фен на „Червените дяволи“ или на „Гражданите“ какво е да отидеш на работа в понеделник след загуба в дербито.

Запалянковците на Сити вероятно ще приветстват домакините, припявайки „Вие сте гордостта на Сингапур“, а привържениците на Юнайтед ще се майтапят за празните места на „общинския стадион“ („Сити оф Манчестър“ е собственост на градския съвет), но истината е, че Манчестър е футболен град, който си има червена и синя половина.