Кой ще е едноок в царството „Футболист на годината”?

Някъде по това време на годината започват споровете, анализите и идва ред на класациите. Кой да е №1 във футбола – това е въпрос, на който по света отговарят върху цели футболни игрища от хартия или в студия с продължителност поне колкото един мач.

Меси или Роналдо? Защо не Нойер? Германците или най-добрите двама играчи в света?

Е, да опитаме да пренесем една такава градивна дискусия и на българско ниво.

През миналата година футболист №1 стана Иван Иванов (Базел), който обаче вече близо година е извън игра с много тежка травма. Защитникът е един от малкото родни играчи, които напредваха плавно в кариерата си и прогресът му е видим. Тоест – бе, преди да дойде нещастието с коляното му. За Иван единствено пожелания да се оправя по-бързо са нужни, не награди. Та победителят е извън списъка с номинации.

Има трима футболисти, играещи в чужди клубове, които могат да имат аспирации към приза.

Георги Миланов е титуляр в ЦСКА (Москва), записа и няколко мача в Шампионската лига. Стана шампион на Русия, определено прогресира в клубния си тим. Но именно от него се чакаше повече в националния, а халфът бе голямо разочарование в есенната серия лоши резултати на тима.

Станислав Манолев най-накрая си намери отбор, в който да играе редовно – Кубан напролет, за да се премести през лятото в Динамо (Москва) и пак да седне на познатото място. Изиграл е само 8 мача за сезона, което пак е нелошо постижение, а и отборът му е трети в класирането на Русия. Но Манолев не знае бек ли е, халф ли е... а в националния бе трагичен и в мача с Хърватия, и в този с Норвегия. С Малта да не говорим – там думи не стигат да се опише как се представиха „лидерите” на отбора.

Та като говорим за лидери. Стигаме до Ивелин Попов, който преди година скандално бойкотира класацията, като разбра, че не е първи. Капитанът на националния се оказва отлично потвърждение на правилото, че „вълкът кожата си мени, но нрава - не”.

Попето бе наказван с какво ли не от Гриша Ганчев в Литекс, включително с часове в училище, където да води уроците на децата по физическо. Само и само да спре с глупостите и да промени характера си. От Фейенорд го изгониха за липса на дисциплина, но тогава го отдадохме на младост.

А сега?

Чуват се ужасни неща за начина, по който се държи с колеги и приятели в националния. Където се изживява като тартор, след като истинските лидери Бербатов и Петрови вече ги няма. Пропусна да успокои напрежението около тима с безумната си дузпа срещу Малта, но това далеч не е най-големият му грях. Той просто бе незабележим в мачовете наесен на националния.

Остават няколко момчета от Лудогорец, постигнал като отбор най-сериозните успехи за годината в българския футбол.

Но индивидуално кой от тях изпъкна сред армията чужденци, която дърпа напред тима от Разград?

Владислав Стоянов направи някои силни игри – спаси дузпа на Роналдо в мача с Реал, пази добре и срещу Стяуа в двата мача, но... на везните слагаме провалите му в националния (особено срещу Азербайджан) и в мачовете с Левски в първенството, Ливърпул в София и Базел навън. Неубедителен понякога, страдащ и от липса на концентрация на моменти.

Светослав Дяков, Михаил Александров, Христо Златински, Йордан Минев...

Никой от тях не е направил достатъчно, за да го посочим и да кажем – той заслужава да е футболист №1 на България за 2014-а. Те са част от отборния успех, но не и ключова такава.

В ЦСКА, който е на път да завърши годината на върху в „А” група, водещите играчи също са чужденци.

Капитанът Валентин Илиев и партньорът му в отбрана Александър Тунчев направиха солидни мачове, но някак не е достатъчно на фона на ранното и конфузно отпадане в Европа, където е истинският тест за един играч, да бъдат пред момчетата от Лудогорец.

Стигаме до човека, който изживява нови слънчеви дни след смяната на обстановката – Димитър Бербатов с 14 гола в 31 мача за 2014-а в Монако, някои от които бяха белязани с печата на неподражаемата му класа и талант.

Но за съжаление Бербатов сам помоли да не бъде включван повече в класацията за „Футболист на годината”.

Е, в такъв случай изборът е по-труден от всякога.