Голмайсторът на най-слабия отбор в КЕШ: Нарекоха ни Шампионите на басейна

Авенир (Беген) е най-слабият отбор в историята на КЕШ. Тимът от Люксембург не е печелил дори реми, не е вкарвал и гол. Но Авенир си има своя звезда! Нападателят Армин Крингс е голмайстор №1 в историята на футбола в Люксембург.

Роденият в Мьонхенгладбах футболист даде интервю пред немското списание „11 Freunde".

Можем ли да ви наричаме „Бомбардирът на Люксембург“?

Моят коефициент въобще не беше лош, но никога не съм си падал по прякорите.

И до днес сте голмайстор №1 в историята на люксембургския футбол. За Авенир сте вкарал 254 гола в 337 мача. Никога ли нямахте шанс да заиграете в чужбина?

В началото на 80-те ме искаха няколко клуба от германската втора Бундеслига. Единият беше Виктория (Кьолн). Тогава живеех още в родния ми град Мьонхенгладбах и бях от юношите на Борусия. Заедно играехме с Михаел Фронцек, който стигна до националния отбор на Германия и бе звезда в Щутгарт и Борусия. По-късно никой не ми се е обадил. Въпреки головете си останах неизвестен. А и кой търси добри играчи в Люксембург?

Заради участие в турнира за КЕШ ли напуснахте Борусия и отидохте в Авенир? Ясно бе, че по това време тимът от Мьонхенгладбах не бе сред силните в Германия.

О, не (смее се). Конкуренцията в Борусия беше прекалено голяма. Играеха офанзивни футболисти като Лотар Матеус, Уве Ран и Франк Мил. Може би някой ден щях да стигна до мач или два в първия отбор. Тогава нямах за цел да стана професионален футболист. Исках да имам нормална професия. В Беген имах и двете – завърших банково дело и играех за Авенир. Черешката на сладоледа бяха мачовете в КЕШ.

Знаехте ли, че Авенир е под №340 във вечната ранглиста на КЕШ?

Не звучи добре.

Статистиката е безкомпромисна: осем мача, нула точки, 0:44 голова разлика.

Но винаги бяхме в играта! Истината е, че срещу професионални отбори нямахме шансове. В Авенир играеха аматьори, които получаваха по 1000-1500 марки месечно. Бяхме банкери, продавачи и учители. Три-четири пъти тренирахме седмично.

А в сряда вечер играехте ту с Милан, ту с Рапид...

През 80-те години всеки шампион на страната си участваше в КЕШ. Нямаше тези глупави квалификации и групи. И малките имаха шанс да се изправят срещу гигантите във футбола. Да се срещнат срещу идолите си от детинство.

Радвахте ли се при 0:8 срещу Гьотеборг?

Реваншът бе още по-зле – загубихме с 0:9. За нас важно беше олимпийското мото: „Важно е участието!“ Лошото е, че само присъствахме на терена, а треньорът ни залагаше само на защитата. Бях единственият нападател и топката почти не достигаше до мен. Един от тези мачове го помня още отлично.

Защо?

През 1994 година вече имаше квалификации и срещнахме Галатасарай. На терена беше Хакан Шукур, а на пейката Фатих Терим. Мачът бе в Измир, а на трибуните дойдоха 70 000 фанатични фенове. Настръхвах от шума, който вдигаха феновете.

Какво очаквахте?

На нашите мачове в първенството на Люксембург имаше по около 500 души. На някои двубои в КЕШ стигаха до 4000. Когато Авенир е играл срещу Милан през 60-те години, са дошли дори 10 000. Няма как да си спокоен пред 70 000.

Как свършиха мачовете с Галатасарай?

Загубихме и двата – 0:4 в Избир и 1:5 у дома (б.а. - във вечната ранглиста не се броят квалификационни мачове и затова Авенир е с 0 гола).

Не е толкова лошо.

Въобще не е. Дори на реванша вкарахме гол за 1:2. Срещу Розенборг загубихме нещастно с 0:1. За Купата на УЕФА дори имаме победи! През 1990 година победихме Интер (Братислава) с 2:1. Дори и за нас е изгрявало слънцето. Играхме срещу ПСВ Айндховен, не можеха да ни вкарат гол и Рууд Гулит изпусна нервите си. Удари с лакът един от съотборниците ми в лицето. Но не го изгониха.

Колко гостуващи фенове има Авенир в КЕШ?

За мачове в Мехелен и Виена клубът организираше един автобус за 50 души. Повечето от тях спяха в хотела на футболистите. Вечерта преди мача бяхме заедно в басейна и спа центъра. В Турция няколко турски папараци се бяха промъкнали и ни снимаха. Поне хората видяха как добре си живеем. На другия ден във вестниците пишеше: „Така се готвят Шампионите на басейна за мача с Галатасарай!“ Но за треньора ни не беше толкова весело.