Заслужен успех

Късно снощи волейболистите на дупнишкия Марек спечелиха за четвърта поредна година шампионската титла при мъжете.

Съдбата на златните медали бе решена по възможно най-драматичния начин – след пет гейма на петия мач. От това разбира се спечели само зрителя и феновете на играта, особено онези, които са наблюдавали сблъсъка заради самия сблъсък, без да имат клубни пристрастия.

Започва голямото надлъгване за Купата

Турнирът за купата на България е последното състезание, в което ще участват родните клубове през този сезон.

Надпреварата ще се проведе следващата седмица като участниците са разделени в две групи по четири състава.

Онова, което привлича вниманието обаче е възможността, която от родната федерация дадоха всеки от тях да картотекира по трима състезатели, играли в чужбина.

Така родната централа даде шанс и на селекционера Пламен Константинов да се запознае на живо с формата на част от избраниците си. Седмица преди старта на надпреварата все още нито един от клубовете не е обявил сигурен трансфер.

По всяка вероятност обаче привържениците на играта ще имат възможността да наблюдават на живо Николай Николов, Теодор Салпаров, Тодор Скримов и други.

За родните стандарти двата тима показаха и прилично ниво, макар че особено в третия и четвъртия двубой, напрежението и индивидуалните грешки на моменти вземаха връх. Е, нямаше как да видим скоростта, с която се играе в Италия или мошни атаки и блокади като в Русия, но за България качеството не бе никак лошо.

Всъщност развръзката на тазгодишния шампионат е донякъде закономерна.

Дупничани спечелиха титлата със състав, в който няма големи звезди, почти няма и външи играчи. Има обаче колектив, който позволи на състава отново да триумфира като №1.

Точно след една година Марек ще отбележи своята 20-та годишнина. Първоначално създаден като Атлетик, а от 2000 г. като Марек, клубът най-напред опита да постигне бързи резултати привличайки серия от звезди.

От там минаха и бивши национали като братята Найденови, които сега работят в клуба, Петър Узунов, Мартин Стоев и талантливи юноши като половината от бронзовите медалисти от световното първенство за младежи в Техеран от 2003 г.

И резултатите винаги бяха един и същи – тимът стигаше до подножието на върха, но така и не успяваше да го превземе.

Едва ли някой фен на играта ще забрави епичните битки с Левски Сиконко, често пренасящи се и извън терена, голямото съперничество с Пирин (Разлог) и ЦСКА...

И докато представителния състав привличаше вниманието, в клуба тихо и спокойно се работеше за изграждането на собствена школа. Клубът събираше деца от цяла България и разви отбори във всички 7 възрастови групи.

Постепенно школата започна да печели медали и да се утвърждава като №1. Някои от отборите ставаха шампиони по два-три пъти поред.

Именно от нея тръгна една от звездите на националния отбор в момента – Цветан Соколов.

Така логично се стигна до ситуация, в която ръководството можеше да разчита на собствените си юноши и за представителния състав.

Най-напред по един-двама, за да се стигне до целия тим както беше този сезон. На практика от настоящия състав на Найден Найденов само двама – либерото Мартин Божилов и Мартин Иванов не са израстнали в Дупница.

Разбира се, това създаде и доста трудности, тъй като на няколко пъти през годината се видя, че Марек не разполага с дълга резервна скамейка, няма и лидер, който в критични моменти да поведе останалите. Но пък и именно то се оказа решаващо в моменти като този в четвъртата част на петия двубой с Добруджа 07 когато на преден план излезе духа и колектива, изграден в Дупница.

Съперникът на Марек в тазгодишния финал – Добруджа също върви по този път.

Тимът от Добрич обаче е в елита едва от две години и не му стигна време, за да се пребори за крайния успех. Съставът на Мирослав Живков бе балансиран, с дълга скамейка и няколко опитни играчи.

Именно те трябваше да издърпат тима напред в критичните моменти. Получи се обаче само при единия – Костадин Стойков. Другият – Симеон Александров си остана длъжник на тима и в петте срещи и това също предопредели изхода им.

Сега голямото предизвикателство е как ще продължат клубовете у нас през следващия сезон. Защото кризата във вътрешното първенство става все по-голяма и това е видно за всички.

Възможността София да остане без представителен състав е само едно от измеренията й. Шансът за промяна обаче зависи както от ръководството на федерацията, така и от това на Министерството на спорта. За да не се повтарят години като миналата, когато националният отбор броеше само загубите.