Смъртта на онези 96 промени всичко
„Хилзбъро“ преобърна историята на Ливърпул и английския футбол
На този ден в 15,06 ч местно време град Ливърпул спира да живее. Всеки ще замръзне на мястото си – на улицата, в офиса, в магазина или кафенето.
Това е минутата за почит към онези, които промениха всичко със смъртта си.
Преди 26 години на 15 април феновете на Ливърпул и Нотингам Форест се стекоха в Шефийлд, където бе полуфиналът за Купата на Футболната асоциация.
На „Хилзбъро“ футбол се игра само 6 минути, преди съдията Рей Люис да прекрати двубоя. В 15,06 ч вече бе ясно – на трибуната „Лепингс лейн“ нещата не са наред, хората опитват да се измъкнат от капана през оградите, но не успяват...
96 души не се върнаха от полуфинала. Всичките бяха привърженици на Ливърпул, след като полицията отвори вратите и пусна хора във вече пълен сектор. Капанът щракна, а 96 от тези най-долу, на първите редове, нямаха никакъв шанс да избягат.
26 години по-късно английският футбол е на стадиони без огради, на седящи места, с поименни билети, в сектори за непушачи и се е превърнал в игра без хулиганизъм.
Поне не и на трибуните. Докладът на Лорд Тейлър, който стигна до премиера Маргарът Тачът, изиска от клубовете да инвестират в стадионите си.
Промениха се законите, санкциите са убийствени, а инцидентите – сведени до нула.
Град Ливърпул потъна в скръб. В деня след трагедията теренът на „Анфийлд“ бе покрит с цвета, донесени от всяко кътче на страната. Двама таксиметрови шофьори свързаха с наниз от шалчета на двата местни тима стадиона на „червените“ с този на Евертън - „Гудисън Парк“. Не са далеч – някакви си 800 метра.
Двата клуба се обединиха, защото сред огромния брой жертви всеки квартал, всеки пъб и всяка улица бяха загубили близък или приятел.
Футболен клуб Ливърпул никога няма да е това, което бе преди „Хилзбъро“. Доминиращата сила в английския футбол се разпадна, срутена от втори удар за 4 години. След „Хейзъл“ клубът понесе вината – 39 привърженици на Ювентус загинаха, след като сблъсъци по трибуните предизвикаха срутване на ограда и задушаването им. След „Хилзбъро“ Ливърпул не бе виновен, просто бе безсилен и опустошен.
Кени Далглиш, най-великата личност в изумителната история на този клуб, понесе огромен товар.
Играещият мениджър посети всяко погребение, даде телефонния си номер у дома на всяко опечалено семейство, отиде и почука на всяка врата. По-малко от 2 години по-късно Кени напусна, въпреки че Ливърпул вървеше към нова титла. Каза, че стресът го е смазал, а телефонните обаждания в дома му с плачещи хора в 2 ч посред нощ са оставили незаличима следа и в цялото му семейство.
Разбяга се и отборът му, последният непобедим Ливърпулски състав.
Далглиш и до днес е икона за града, не само за „червените“ в него. Неофициално той отдавна е сър, въпреки че титлата не му е връчена от кралицата. Нещо повече – почитан е като светец.
Онези 96 спасиха вероятно стотици други, като отлетяха към небето.
Английският футбол се преобрази, а Ливърпул загуби ореола си на мачкаща всичко машина. Но намери нещо, не по-малко важно – душата си, връзката си с феновете, която е по-силна в този клуб, отколкото където и да е другаде. А и откри приятели, на които може да разчита – Евертън никога не остави съседите си в дните на скръб.
Днес град Ливърпул ще спре за минута, сълзи ще напират в очите, а поне една къща във всеки квартал ще извади знаме на прозореца. „Justice for the 96“ е каузата на града, който търси справедливост и наказания за истинските виновници. Повече заради успокоението, отколкото заради самите присъди.
Дълги години феновете живяха с белега, че самите те са виновни за трагедията. Вече се знае – полицейска грешка и лоша организация прати на смърт онези 96.
Днес всеки запалянко по света ще се сети за тях поне веднъж. А град Ливърпул не спира да мисли за тях вече 26 години.
Всеки ден.
0 коментара