След махмурлука от „Анфийлд” и „Бернабеу”

Реал Мадрид победи Лудогорец с 4:0

Разградчани завършиха на последно място в група В на Шампионската лига

Шампионската лига вече е статистика и история, а за Лудогорец идва най-трудния „мач”.

И е време в този клуб да се събудят, за да разберат, че цветята и розите бяха до време. Махмурлукът от „Анфийлд” и „Бернабеу” скоро ще мине.

Разбира се, постижението от 4 точки и голова разлика 5:14 е добро, особено сравнено с единственото досегашно българско участие в груповата фаза на Шампионската лига.

Тогава Левски записа шест нули и допусна баланс от 1:17. В много по-трудна група, разбира се, както и с далеч по-лишен от блясък и скъпоплатени звезди състав.

Но не това е основният извод от европейската есен на Разград.

Нещата са супер, печалбите огромни, имиджът – излъскан... Но има много ръжда по стените от злато, които градят свои и чужди около този отбор.

Да започнем оттам, че Лудогорец не бива да повтаря грешките на Левски отпреди 8 години и да не надгради върху успеха.

Липсата на свежест в тима е видна – това е състав, който вече две години реално не се променя.

Да не говорим, че сред титулярите имаме 34-годишният Йордан Минев, 30-годишните Козмин Моци, Светослав Дяков, Марселиньо, а скоро и Фабио Ешпиньо ще влезе в клуб „30”.

Да, силата е в ротацията и в наличието на 2 състава – един за Европа и един за вътрешните мачове, но дали класата е наистина равна? Видя се, че излизането на Моци срещу Базел бе решително, а само съдбата предпази Лудогорец от повече контузии през есента.

Друга такава – на Роман Безяк в атака, донесе липса на голове от нападател в груповата фаза на Лигата. Не е случайно – в тази зона на терена не се инвестира на трансферния пазар и Разград остана само с офанзивни халфове, както и неособено продуктивния Юнес Хамза. А отбор без голаджия е притеснително уязвим, защото няма кой да свърши най-важната работа и да реализира усилията на всички.

Липсата на конкуренция в определени мачове у нас също е проблем.

След 4:0 в безметежен двубой с примирени домакини в Дупница, Лудогорец пое четири гола и в Базел, напълно надигран.

След 4:0 в друг лежерен мач в Стара Загора преди дни, дойде 0:4 от Реал, макар че едва ли има нещо по-очаквано от загуба с такъв резултат на „Сантяго Бернабеу”. И все пак не е съвпадение, че най-силните си мачове в групата (срещу Реал и Ливърпул у дома) Лудогорец изигра след тежки сблъсъци на „Герена” (2:3) и на „Армията” (1:1).

Шампионите на България имат проблеми с вратарския пост, не се заблуждавайте.

Променливите изяви на Владо Стоянов оставят въпросителни кога точно той ще е в стихията си и ще спаси всичко, и кога ще загуби концентрация и ще пусне евтин гол. Това не са характеристики на голям вратар.

В защита двамата крайни бранители скоро ще са за подмяна – Минев едва ли ще издържи още дълго на темпото, въпреки че всички играчи на отбора изглеждат свежи и бързи, независимо от възрастта. Кайсара пък е единственият сериозно конвертируем играч на трансферния пазар по схемата „възраст-класа-потенциал”.

На 25 години бразилецът играе страхотно и без съмнение ще бъде искан още през януари от отбор от Европа.

И ако излезе Моци... Става беля.

Може да се търси подобрение и в средата на терена, а в атака е задължително.

Но дори не толкова спортно-технически са казусите за решаване след махмурлука от Шампионската лига.

Дали Георги Дерменджиев е точният човек.

Той олицетворява скучното и клиширано поведение на един треньор, а и изглежда някак ударен от липса на самочувствие край тъчлинията. Това ли трябва да е личността, която да даде увереност на своя тим? Оставаме настрана тактическата му състоятелност, но и излъчването на един наставник е много важно.

Дали вътрешното първенство няма да дойде прекалено бързо и ударно за излетялите високо в Космоса играчи?

Да не стане така, че Лудогорец „да забрави” за първото място, без което няма нов опит за влизане в групите?

Защото от „Бернабеу” до „Бончук” разликата е голяма, но и в двата мача трябва да се печелят точки. И когато това става с кръв и пот, лесно няма. Друг е въпросът, че понякога за Разград у нас нещата не стават така.

Преди 8 години Левски научи урока по трудния начин и докара нещата дотам да не играе евротурнири, да не е считан за заплаха за титлата и да няма пари за заплати.

Не запази състава и спортно-техническото си печелившо ядро, не реинвестира правилно спечелените куп пари от Лигата, не надгради върху успеха си.

Сега Лудогорец трябва да стъпи на земята, а не да гледа отвисоко случващото се.

Защото футболът такива грешки не прощава.