Интер – Милан – дербито на депресията
Големият футбол е твърде далеч от митичния „Сан Сиро“
Големият футбол вече не обитава Милано – единствения град с два отбора, стъпвали на европейския връх – и легендарния стадион „Сан Сиро“.
В неделя „Джузепе Меаца“ ще стане арена на най-тъжното дерби в най-новата история на калчото.
Tweeeet me!Онези, които жадуват да гледат най-големите играчи в света и да изживяват на живо нощите в Шампионската лига, по-добре да се насочат някъде другаде, защото в неделя „Джузепе Меаца“ ще стане арена на най-тъжното дерби в най-новата история на калчото.
„Росонери“ и „нерадзури“ тези дни са принудени да се борят за огризките от господарската маса.
Миланските „грандове“ са напът да се разминат дори с най-жалката възможна цел за настоящия сезон – участие в Лига Европа.
Двата проекта – икономически и чисто спортни – пък ще трябва да бъдат преразгледани твърде скоро заради плачевните резултати.
Може би неделното дерби ще влезе в историята и по друг повод – това може да се окаже последният мач между Интер и Милан, в който поне единият собственик е местен бизнесмен.
От идната година на ниво президенти вероятно ще спорят Индонезия срещу Китай или Тайланд.
Не е казано, че това задължително е нещо лошо, ако наистина от Далечния изток се излеят достатъчно пари, които да отворят нов цикъл. Защото настоящият се развива твърде зле.
Във всички случаи, трудно може да се очаква едно наистина незабравимо дерби между „черно-сините“ и „червено-черните“.
Тифозите на двата тима вероятно биха се почувствали още по-зле, ако си спомнят, че преди някакви си 12 години на този стадион се игра един полуфинал в Шампионската лига: Милан срещу Интер.
Тогава „росонерите“ спечелиха двойния сблъсък благодарение на един абсолютен абсурд – гол „на чужд терен“, при положение, че и двете срещи се играха на един и същи стадион (!), а после грабнаха Купата с големите уши в Манчестър.
Не, не, не, по-добре запалянковците изобщо да не мислят за това, за да не им призлее окончателно.
Цифрите показват, че Интер и Милан рядко са били толкова зле в класирането.
Tweeeet me!Най-потискащото дерби през модерната епоха
Цифрите показват, че Интер и Милан рядко са били толкова зле в класирането. За да открием нещо подобно на настоящото положение (9-о място за „росонерите“, 10-о за „нерадзурите“), трябва да се върнем чак до 1942 г.
По онова време Амброзиана бе на 11-а позиция – нещо, което пък се случи с Милан през 1958.
И в двата случая завършекът на сезона не помогна на миланските клубове да подобрят поне малко съдбата си и те приключиха като типични средняци, твърде далеч от върха и с желанието по-бързо да забравят представянето си.
Никак не би било чудно и този път нещата да се развият по идентичен начин. Ако това се случи, ще бъде поставен един друг малък, но показателен антирекорд: никога в историята Интер и Милан не са оставали едновременно аут от евротурнирите.
В такъв случай миланският футбол наистина ще трябва да започне от нулата.
Само Верона е по-зле от Милано
Три четвърти от шампионата изминаха, а Интер и Милан имат общо 83 точки, разпределени почти поравно между двата отбора. Това е най-слабият показател сред градовете с два представителя в Серия А, като се изключи Верона (68 т.).
При това тимовете от града на Ромео и Жулиета – Хелас и Киево – естествено, разполагат далеч с по-малки бюджети от „колегите“ от Милано.
Иначе в битката на градовете Рим води със 115 т., пред Торино (113) и Генуа (93).
Всъщност двата милански тима с общи усилия едва успяват да изпреварят Ювентус, сам събрал 70 т. след 30-ия кръг.
Още един смайващ факт: от 2011 г. насам Интер и Милан са натрупали умопомрачителните 222 т. изоставане от Ювентус. Това е цяла вселена.
Жестоки икономии
От друга страна, никак не е лесно да си конкурентоспособен, когато се стискаш на трансферния пазар.
Ясно е, че лудостта от близкото минало, когато Силвио Берлускони и Масимо Морати сякаш се надпреварваха кой ще хвърли повече за нови играчи, нямаше как да продължава, но тенденцията се промени толкова рязко, че последиците са като от унищожително земетресение.
През сезон 2008/09 (последният преди Берлускони да преразгледа финансовата политика на Милан), двата милански гранда похарчиха общо 128 млн. евро.
Година по-късно сумата бе 116 млн. – „росонерите“ вече бяха спрели с големите покупки, а Морати бе разтворил широко портфейла си, за да финансира революцията, довела до спечелването на Шампионската лига.
В последните два трансферни прозореца Интер и Милан похарчиха общо 30 млн. евро (по данни на „Трансфермаркт“). Това е спад от 80%. Падането на нивото на двата тима може лесно да се обясни с политиката на жестоки икономии.
Заплатите – намалени наполовина за 3 г.
Друг икономически показател също говори красноречиво за повехналите амбиции на Интер и Милан. Разходите за заплати на двата клуба взети заедно в момента са около 164 млн. евро (според „Гадзета дело Спорт“).
Това са цифри, които отреждат на „черно-сините“ и „червено-черните“ място сред средняците в Серия А. Изобщо не става и дума за сравнение с големите първенства на Европа.
За сравнение през 2011/12 двата клуба харчеха общо 305 млн. евро годишно за възнаграждения на играчите си, тоест за три години сумата е паднала почти двойно.
Дербито в цифри
* От 91 шампионатни мача с домакин Интер, „нерадзурите“ имат 33 победи срещу 29 на Милан при 29 равенства.
* Първото дерби в Серия А между градските съперници е спечелено с 5:1 от Интер. Това се случва на 27 февруари 1910 г. Година по-късно обаче Милан взема реванш, като бие с 2:0.
* Паоло Малдини държи рекорда за най-много участия в дербито на Милано с 56 мача срещу Интер на сметката си. За „нерадзурите“ №1 по този показател е Хавиер Санети с 47 срещи.
* Андрий Шевченко е кралят на реализаторите в дербито. Украинецът има 14 попадения срещу „нерадзурите“. Джузепе Меаца има 13 гола в дербито – 12 за Интер и 1 за Милан.
* Головият рекорд в мачовете Интер – Милан е поставен през сезон 1949/50, когато „черно-сините“ бият с 6:5.
* Аржентинецът Валтер Самуел е рекордьор по последователни победи в дербито на Милано. С черно-синята фланелка централният защитник има 10 успеха от общо 11 двубоя срещу Милан в Серия А.
* Легендата на Интер Сандро Мацола е автор на най-бързия гол в историята на съперничеството. Той бележи в 13-ата сек. на 24 февруари 1963 г., когато мачът приключва 1:1. За „росонерите“ най-бързото попадение в дербито е дело на Жозе Алтафини. Бразилецът вкарва в 25-ата сек. на 26 март 1961 г., а тимът му печели с 2:1.
* Алтафини е рекордьор в друго отношение – той единствен има на сметката си четири гола в едно миланско дерби. Това се случва на 27 март 1960 г., когато „росонерите“ бият с 5:3.
* Най-гръмкият успех в тези двубои принадлежи на Милан. На 11 май 2001 г. „росонерите“ смазаха Интер с 6:0, като автори на попаденията бяха Командини (2), Шевченко (2), Джунти и Сержиньо.
Безкрайното пропадане
Според традиционната класация на „Делойт“, която ежегодно оценява състоянието на най-големите клубове в света, през 2009/10 Интер и Милан с общи усилия щяха да изпреварят по приходи Реал (Мадрид) – 460,6 млн. евро за миланските тимове, 438,6 млн. за „Кралския клуб“.
Пет години по-късно, дори със съвместни усилия „нерадзури“ и „росонери“ биха останали твърде далеч от върха в това подреждане.
Общите приходи на двата клуба са 413,7 млн. евро, което е по-малко, отколкото са влезли в касите на Реал (Мадрид), Барселона, Манчестър Юнайтед, Байерн, Пари Сен Жермен се равнява на приходите на Манчестър Сити.
Отливът на публиката
Тъжното зрелище, което предлагат двата отбора на терена и неясните перспективи, към които трябва да добавим и носталгията към миналото, са взривоопасна смес, чийто ефект е твърде осезаем.
Интер и Милан все повече свикват с това да играят насред пустиня и никакви маркетингови стратегии не изглеждат в състояние да върнат тифозите на трибуните.
„Нерадзурите“ и „росонерите“ удариха дъното преди паузата за Коледа: 27 314 души гледаха двубоя Интер – Верона, а Милан – Емполи се игра пред 27 170 зрители. Това означава 65 % празни места на „Сан Сиро“, чието съществуване на практика се оказва безсмислено.
Ситуацията става още по-безнадеждна, защото и много от абонатите на двата тима отказват да стъпват на стадиона.
Само преди четири години миланските клубове се радваха на средна посещаемост от около 57 000 души. Днес „росонерите“ играят пред 37 576 зрители средно на мач, докато „нерадзурите“ успяват да привлекат малко над 33 000.
Това показва, че базата, върху която Интер и Милан трябва да градят непосредственото си бъдеще, е твърде скромна. Получава се порочен кръг, от който двата тима трудно могат да се измъкнат. Докато конкуренцията препуска напред, славният някога Милано тъпче на място.
0 коментара