Седемте най-добри отбора в историята на Барселона

Не е лесно да се избират най-добрите отбори за всички времена, когато няма ясен критерий, какъвто например са спечелените трофеи. Често пъти е достатъчно трудно да се разделят дори отделните епохи – дали това да стане в зависимост от треньорите, от най-големите звезди или в съответствие с господстващите футболни идеи?

Затова и всеки опит да се определят най-славните формации в историята на клуб като Барселона, е обречен предизвиква спорове и остро несъгласие.

Вариантът на руския сайт „Спорт сегодня“ пренебрегва например отбора, създаден от Луис ван Гал при първия му престой на „Ноу Камп“, който мнозина шеговито наричаха БарсАякс.

Този период обаче беше по-скоро преходен между две наистина велики формации. Ван Гал помогна много за развитието на таланта на Шави и откри за каталунците футболист като Иниеста, но не направи така очакваното от него мащабно откритие в колективен план.

Фееричната Барса на Боби Робсън с Феномена Роналдо на върха на атаката също не попадна в списъка. Причината е тривиална – това бе само мигновен проблясък в нощта, продължил един сезон.

Но и без тези два безспорно запомнящи се отбора, класацията си остава достатъчно впечатляваща.

БАРСА 2004-2006

УСПЕХИ: 2 титли на Испания, Шампионска лига, Суперкупа на Испания
ТРЕНЬОР: Франк Рийкард
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Роналдиньо, Самуел Ето’О, Карлес Пуйол, Шави, Деко
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Валдес – Белети, Пуйол, Олегер, Ван Бронкхорст – Маркес – Шави, Деко – Жюли, Роналдиньо – Ето’о

През втората половина на сезон 2003/04 колосалното по испанските стандарти доверие на новия президент Жоан Лапорта към идеите на Франк Рийкард и Хенк тен Кате започна да се оправдава.
Барса рязко тръгна нагоре в класирането и след като се подсили сериозно през лятото на 2004 г., успя да сложи край на „смътните времена“.

Холандската „елхичка“ с хиперактивни бекове, изобретателен център на полузащитата и с вълшебника Роналдиньо на левия фланг отново засили Барса към европейските върхове – нещо, което доста дълго не беше се случвало на „синьо-червените“.

Наистина исторически бе сблъсъкът между Барселона и Челси в Шампионската лига през 2004/05, когато двете нови големи сили на европейския футбол проведоха жестока битка. Тогава каталунците отпаднаха, но година по-късно спечелиха турнира.

Тимът на Рийкард угасна твърде бързо, защото лидерите му все по-малко мислеха за футбол, а нови звезди не идваха. Но запалянковците и досега си спомнят с носталгия този отбор, който бе едновременно прекрасен и уязвим и се асоциираше най-вече с триковете и невероятните изпълнения на Роналдиньо.

БАРСА 1984-86

УСПЕХИ: шампионска титла, финал за КЕШ
ТРЕНЬОР: Тери Венебълс
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Бернд Шустер, Херардо, Мигели, Хулио Алберто, Хосе Рамон Алесанко
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Урути – Херардо, Мигели, Алесанко, Хулио Алберто – Калдере, Муньос, Шустер, Караско – Естебан, Арчибалд

Тери Венебълс успява да влезе в историята на Барселона, слагайки край на дълга трофейна суша в клуба. След като Ринус Михелс си тръгва от „Ноу Камп“ през 1978 г., „синьо-червените“ не се превръщат в безпросветен провинциален тим, но потенциалът, демонстриран при Удо Латек и Сезар Луис Меноти така и не носи очакваните резултати.

В Каталуния, както и в Баскония, винаги са обичали англичаните, вероятно напук на испанската корона. 

Венебълс не посяга към пожълтелите страници с концепцията на Михелс, а залага на островното 4-4-2 с някои модификации. Четиримата халфове, най-яркият от които е „архитектът“ Бернд Шустер, успяват не само да изведат Барса до титлата за първи път от 11 г., но и до финала за КЕШ (след 25-годишно прекъсване). При това на полуфинала каталунците успяват да заличат три гола пасив от първия мач срещу Гьотеборг и да се класират след дузпи.

На финала срещу Стяуа обаче Барса изживява невероятна драма, като при изстрелите от бялата точка вратарят на румънците Дукадам парира последователно и четирите (!) изпълнения на „синьо-червените“.
След напускането на Венебълс „британското наследство“ се представлява от Гари Линекер, който играе на „Ноу Камп“ от 1986 до 1989.

БАРСА 1951-53

УСПЕХИ: 2 шампионски титли, 2 Купи на краля, Латинска купа, Купа Ева Дуарте
ТРЕНЬОР: Фердинанд Даучик
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Ладислао Кубала, Сесар, Басора, Едуардо Манчон, Жоан Сегара, Антони Рамалец
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Рамалец – Сегуер, Биоска, Сегара – Бош – Гонсалво, Алдекоа – Сесар, Манчон – Кубала, Басора

Словашкият треньор Фердинанд Даучик идва в клуба заедно с шурея си Ладислао Кубала. Последният известно време няма право да играе заради бягството си от Унгария в Испания. След изтичането на дисквалификацията обаче нападателят превръща каталунците в машина за печелене на трофеи.

През 1952 г. тази формация се прочува като „Барса с петте купи“, защото освен титлата и Купата (по онова време трофеят се нарича Купа на генералисимуса) отборът печели западноевропейския аналог на Шампионската лига от онова време, прототипа на Суперкупата на Испания и още един по-скромен трофей.

По този начин тимът се превръща в символ на борбата за свобода и независимост на региона срещу режима на генерал Франко. Въпреки че довежда в клуба един от най-добрите играчи в историята му и спечелените отличия обаче Даучик скоро напуска заради конфликт с футболистите.

БАРСА 1958-1960

УСПЕХИ: 2 шампионски титли, Купа на краля, Купа на панаирните градове
ТРЕНЬОР: Еленио Ерера
КЛЮЧОВИ ИГРАЧИ: Ладислао Кубала, Луис Суарес, Золтан Цибор, Шандор Кочиш, Антони Рамалец
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Рамалец – Родри, Оливеля, Хенсана – Сегара, Гарсия – Кубала – Цибор, Мартинес – Еваристо, Луис Суарес

Когато поема Барселона, аржентинецът Еленио Ерера има на пръв поглед непосилна задача – да прекъсне хегемонията на Реал (Мадрид), който по онова време, воден от Алфредо ди Стефано, е спечелил три поредни КЕШ.

Работата на специалиста в Каталуния най-добре може да бъде окачествена със словосъчетанието „разбиване на стереотипите“. Ерера пръв в историята на клуба решава, че атаката не е всичко
и е време „синьо-червените“ да се научат да играят в защита. 

Също така той пръв въвежда паричните глоби при дисциплинарни провинения, които налагал дори на богоподобния Ладислао Кубала.

Управлението с твърда ръка, което практикува Ерера, непрекъснато го превръща в мишена на критиците, но резултатите оправдават методите му.

Рекордът от 96 попадения, вкарани за един сезон, остава неподобрен 30 години. Два пъти неудържимият иначе Реал (Мадрид) остава с празни ръце във вътрешното първенство.
Но когато Ерера и Барса се изправят срещу „Белия балет“ на европейската сцена, аржентинецът, верен на себе си, оставя на пейката лидерите на тима заради тактически съображения и последвалото поражение слага край на работата му на „Ноу Камп“.