Дневникът на Тони Силва

Sportinglife се добра до дневника на Тони Силва от ЦСКА и публикува извадки от него, като не спестява нищо от написаното от португалеца.

Понеделник

Все пак ще има тренировка. Седя на алеята до автобуса и идва един едричък мъжага, който ми бие шамар и ми казва, че ще ме изкорми. Виждал съм го по телевизията, но не знам как се казва. Все се върти около стадиона.

Кофти работа

Тренираме с новите треньори, никой не си говори с мен. Видяли са, че съм постнал статус във facebook в 1 ч сутринта и сега ме гледат накриво.

Tweeeet me!

Минават пет минути и се връща, извинява ми се, прегръща ме и ми казва, че аз не съм виновен и той ще изкорми треньора.

Тренираме с новите треньори, никой не си говори с мен. Видяли са, че съм постнал статус във facebook в 1 ч сутринта и сега ме гледат  накриво.

Вторник

Съотборниците ми не са много мотивирани. Вратарят дал интервю, че майка му му плащала наема. Не знам дали е така, та аз и името му не знам... Един русоляв, доведоха го зимата в Анталия и казаха – ей този ще ви е вратар.

Той е и контузен, така че няма да пази. Но няма да пази и предишният – чехът. Изобщо – не е ясно кой ще играе в събота, но и аз май няма да съм в състава. Най-добрият съм със сигурност, но с тоя facebook май се издъних.

Сряда

Някакво остригано момче ме нарече „маймуна”. Не знам защо. Странно ми е само защо не ми даде банан, знам че тук има такава традиция. Вероятно е някакъв приятелски жест – преди 2 години са дали такъв на Карвальо, който играел в Левски. И то неговите фенове. Сигурно това го е мотивирало страшно, защото – съгласете се – въпрос на отношение си е.

На мен сега – само едно враждебно „маймуна”... Сега разбирам защо Сънди си тръгна за Испания тия дни – не само, че пари не взима, ами и банан не дават в ЦСКА.

Четвъртък

Опитвам да кача през телефона снимка в социалните мрежи, но не става – телефоните ни са спряни тотално, не само интернет, ами и разговори нямаме. Тишина в слушалката на айфона.

Не знам защо е така, сигурно ни изолират да се концентрираме за мача. Трябва да вкараме гол най-накрая, но аз лично не виждам как ще стане. А и няма да играя...

Отивам да търся интернет клуб.

Петък

Треньорът пак е говорил нещо за мен, но нямам телефон и не мога да прегледам статиите в сайтовете. Видях обаче на лаптопа у дома сутринта снимки на Рахийм, моя приятел от Ливърпул. Пушил е лула с хашиш!

Ех, как се прецаках да ме изгонят от там...

Колко добре си изкарвахме с Рахийм, а и той сега ще взима към ... не ми се смята, ама ще взима за седмица това, което аз правя за година. И не ми го плащат даже...

Събота

Паднахме с  0:1. Тъпо първо полувреме, даже не го гледах от скамейката, пуснаха ни телефоните час преди мача и аз тайно вкарах моя в анцуга и си джитках из нета.

Второто беше по-интересно, защото аз влязох. Освиркаха ме, чух и маймунски звуци. Хората са превъзбудени като се появя на терена, чакат нещо да стане.

Не стана. След мача ме подгониха, не знам дали беше за автографи, но много бяха настоятелни.

Неделя

Чудя се да разтрогна договора ли, да напиша декларация ли...

Все пак – от една страна ме обиждат и не играя, а от друга – къде ще намеря град като София? Когато и да си взема парите, пак стигат за всичко, а и мачовете не са кой знае какво напрежение. Лайф е тука, само да накарам и Рахийм да дойде...

Тръгвам за тренировка, но с такси. Някой ми е спукал гумите на колата. Сигурно съсед, май не паркирах добре снощи. Ще напиша статус във facebook, да го открият феновете и да му покажат кой съм.

Те поне са на моя страна.