Зе Роберто на 40: С годините ставам все по-добър

Зе Роберто вече е на 40 години, но бе избран за най-добър ляв бек в бразилското първенство. Бившата звезда на Реал (Мадрид), Байерн и Байер няма никакво намерение да спира с футбола – подписа нов договор с Палмейрас.

В кариерата си той е играл още в най-големия бразилски клуб Фламенго, Сантос, Гремио, както и в катарския Ал-Гарафа. С Димитър Бербатов и Байер загуби финала на Шампионската лига от Реал с 1:2 през 2002 година в Глазгоу.

Зе Роберто даде интервю пред списание „11 Freunde” за живота си и спомените от европейските грандове.

- Изкарахте 12 години в Германия. Какво ви липсва?

- Вурстовете, щруделът, както и няколко закона. Липсва ми сигурността и удоволствието да се разходиш, без да се оглеждаш.

- Как живете в Сао Пауло?

- Зад високи стени. В един охраняем комплекс. Дори съм на няколко километра извън Сао Пауло. Искам един ден да се върна в Германия. Все още съм бразилецът с най-много мачове в Бундеслигата с Байерн, Байер и Хамбургер. Харесваше ми животът там. След края на кариерата ми ще се върна и ще започна бизнес там. Вероятно след две години.

- Тогава ли свършвате с футбола?

- Може и след пет.

- Искате да играете и на 45?

- Кой знае! Докато тялото ми издържа, ще играя.

- Как успявате на 40 да сте толкова добър?

- С годините ставам все по-добър. Първо в Байерн, после в Сантос, после в Хамбургер и накрая в Катар. Беше невероятно – обикновено футболистите започват да отслабват. Стават по-бавни и нестабилни. При мен е обратното – все по-добър съм. Мислех, че един ден ще трябва да спра. Но този ден все не идва. Играе ми се много.

- Очевидно искате да разбиете представите за футбола. Как така станахте най-добрият ляв бек в бразилското първенство?

- Благодаря на Бога, че за 21 години професионален футбол не съм имал тежки контузии. Имам добър ген. Също така съм много дисциплиниран. Още от училище мечтаех да стана професионален футболист. Казвах си – моето богатство е моето тяло. Винаги съм живеял по различен начин. Започва се със закуската. Не ям много – малко йогурт. На обяд съм на паста, а вечер – на корнифлекс със сок. Ям почти всичко, но никога по много.

- Алкохол пиете ли?

- Никога, категорично! И никога не съм пушил. Вместо това спя много. Пия и много вода.

- В Европа бразилците са известни, че закъсняват след ваканции, връщат се с наднормено тегло, яли са много месо и са имали много жени. Съгласен ли сте?

- Надявам се, че това вече е стара история. Никога не ми се е случвало. Винаги съм бил първи на тренировка. Два часа преди началото. Отивам в залата за фитнес и започвам да загрявам мускулите на ръцете, на корема. Винаги опитвам нещо ново, за да стана по-добър на терена. Това е разликата – да си винаги професионалист.

- Променихте ли и начина си на игра?

- Не тичам напред със затворени очи, стремя се да имам поглед върху целия терен. Научих го в Бундеслигата. Докато бях още в родината си, имах бразилски манталитет – тичай напред, без да те интересува какво става отзад. Днес съм съвсем различен футболист. Винаги съм бил талантлив, но Германия ме научи как да печеля единоборства и винаги да гледам къде е съперникът. Когато атакуваш, трябва да си готов веднага да се върнеш в защита. Затова днес съм завършен футболист.

- Къде се чувствахте най-добре в кариерата ви?

- В Сантос. Играх в този отбор само 10 месеца, но това бе единственият отбор, където ми позволиха да съм зад нападателя. Треньор ми бе Вандерлей Люксембурго. Каза ми: „Зе, имам нова позиция за теб. Познавам те от националния отбор и Байерн. Сега ще играеш с номер 10.”

- А в Германия къде ви харесваше?

- Най-хубаво беше в Байерн. Там изкарах шест години. Винаги съм се наслаждавал и на терена, и извън него. Когато отидеш на някой стадион, забелязваш как целият град е срещу теб. В Байерн играх на всички позиции в лявата зона.

- А най-хубавият ви спомен?

- От мач срещу Улм.

- Улм ли?

- Да, тогава играх в Байер (Леверкузен). Беше през 2000 година.

- Какво толкова помните от преди 15 години?

- Победихме с 9:1. Вкарах един или два гола, а подадох за още три-четири. Завинаги този мач остава в главата ми.