Радостта на един Гонзо

Защо бе, Гонзо? Защо бе, господин директор на един щастлив син отбор?

Защо ти трябваше отново да се излагаш...?

В часовете след вулканичния гол на Аниете и синята еуфория, Георги Иванов-Гонзо изпадна в пореден пристъп на неособено адекватно световъзприятие и нареди куп глупости пред репортерите.

Вместо да каже, че това е голям момент за Левски, че отборът изстрада след година на страшни унижения да играе финал за Купата, Гонзо се хвана за ЦСКА.
„Те се надупиха на Ботев и затова сега сме във втората шестица!”, изстреля с озверяла физиономия директорът Иванов.

Кво рече, Гонзо?

Първо, трябва наистина да си съвсем ослепял от неприятностите, за които сам имаш големи заслуги в Левски. Все пак за последните 2 години на страхотни провали, някогашният централен нападател играе централна роля в клуба. Той бе треньор, директор, пак треньор...

Но да кажеш, че ЦСКА е паднал нарочно в момент, в който само отбор, който не е играл с „червените” не ги е бил, трябва доста злоба да си събрал. И съвсем да си забравил как да се радваш на успеха.

Силни думи са да кажеш за някого, че съдбата го е наказала. Освен това не пожелавай на ЦСКА съдба, която може да застигне и Левски. Това са новите поговорки, родени в условията на криза в родния футбол.

Ако Гонзо мисли, че така печели точки пред някого, лъже се. Интелигентните хора оценяват реално състоянието на неговия отбор, на противниковия също, а и на футбола ни като цяло.

А ще се хареса на онези с качулките, които събличат треньори, вдигат свастики и опитват да командват на „Герена”.

Кой знае – може пък точно тяхното ниво да опитва да гони директорът?