ЦСКА празнува ЧРД като непалско сираче

ЦСКА е на 67 години. ЦСКА е символът на силата на българския спорт и футбол. Преди клубът се наричаше Централен спортен клуб на армията. Четири думи, означаващи едно – мощ и трофеи. Днес ЦСКА си е просто ЦСКА. Живее си с историята.

ЦСКА празнува рожден ден, както днес би празнувало едно непалско сираче, преживяло 7,9 по Рихтер. Жилав е ЦСКА. В демократично време много пъти опитваха да го разтърсят здраво.

Толкова здраво, че никога повече да го няма. Политици и олигарси, комплексирани от звездата на славата, опитваха да предизвикат земетресение в Борисовата градина, което да събори завинаги „Армията”. Не успяха. Но новият удар изглежда ужасавящо силен.

От вътрешни и външни войни ЦСКА отслабна толкова много... Ще издържи ли последният трус?

Днес от ЦСКА е останал музея на бат Сашо Манов. В него има над 1300 купи! От футбол, лека атлетика, щанги, борба... Хората, които днес се наричат главни акционери, дори ветераните на чаша вино не поканиха за един тост „За ЦСКА”!

Без сами да осъзнават, те написаха най-правилното нещо в сайта на клуба, че музеят щял да работи без прекъсване... Да, съмнително е дали осъзнават величието на каузата, с която са се захванали.

Особено след като перверзно обявиха конкурс за гол на годината. Но поне улучиха в десетката. Който иска да разбере защо ЦСКА е нещо толкова специално, нека се разходи до „Българска армия”.

Бат Сашо ще му отвори вратите. Ще види „Златната топка” и „Златнато обувка” на Христо Стоичков. Ще види купата на крал Мохамед, по-голяма от първолак. Ще види обувките на Ването Колев и чичо Митко Пенев...

Ще види, че ЦСКА не е акции и акционери. Не е банда футболисти, които гол не могат да вкарат.Не е сноп от богаташи, които си мерят парите. Извинете - заемите. ЦСКА е мит, какъвто в България друг няма.

Жалко е. Говорим като за умрял. Не, ЦСКА не е умрял. ЦСКА е паднал и чака някой „да прелее кръв”. Клубът преживява най-абсурдния си сезон. Първи на Нова година, а след нея гол дори не пада.

Дори в будна кома ЦСКА е апетитен. Всеки дърпа залъка към себе си. А не знае дали ще има утре. Настоящето е кошмарно. Отбор - няма, ръководство – също. Останаха едните верни фенове. Но и за тях финалната ария може да е на 9 май, известен като деня на победата. За ЦСКА може да е денят на края.

Бъдещето? В главата на всеки обичащ ЦСКА човек е засвирил погребалният химн. От никъде помощ не иде... Преди две години с лека ръка двама души искаха да заличат името ЦСКА и историята ги прокле завинаги.

Който пожелае същото, ще се нареди до тях. ЦСКА не е играчка, която можеш просто да счупиш и да вземеш нова! Не е чаша уиски в ръцете на Димитър Борисов, Иво Иванов, Александър Томов, Петър Манджуков или Юлиян Инджов! Нито на синовете и служителите им! ЦСКА е кауза за милиони.

Тъжно е. Шампанско днес на „Армията” няма да има. Земетресението в Борисовата градина превърна ЦСКА в непалско сираче, търсещо родителите си, които искат да го отгледат силно и здраво. Иде ли бялата лястовица?

Не я виждаме. Останалите са само купите в музея...