Самотният остров Елитен спорт

Елитните спортисти се смятат за привилегировани и късметлии.

Милиони преследват мечтата си още от деца, но минимален процент от тях успяват да я изживеят.

Но елитният спорт има и тъмна страна.

Нестабилността на публичния живот в центъра на общественото внимание често се оказва не чак толкова вълнуващо, колкото изглежда отсрани.

Да вземем за пример мениджъра на Ливърпул Брендън Роджърс и неговите метаморфози през последните месеци. Специалистът прекарва дните си, заобиколен от сериозен брой футболисти и помощници, взима многомилионни решения, но неотдавна сподели, че да ръководи един от най-великите футболни клубове в света е самотно занимание.

Факт

Брендън Роджърс нае известния спортен психолог Стив Питърс за съветник

Tweeeet me!

И по този повод северноирландецът нае известния спортен психолог Стив Питърс за съветник.

"Да ръководиш и да си отговорен за толкова много неща, може да те изолира от света и действителността. Хората на върха могат да се окажат в самотно и уязвимо място, особено ако вече са започнали критиките", твърди Питърс.

"Наред с това идва усещането, че са оценявани публично, което може допълнително да увеличи чувството на изолация. Тук има паралели с други професии като полицейската, лекарската или учителската. Ако се хвърлиш надълбоко без да знаеш какво те очаква, може да бъде много стресиращо", казва още специалистът.

Неконтролираното медийно внимание, животът на показ и публичните оценки не са за всеки.

"Някои спортисти придобиват чувството, че целият свят е срещу тях, особено когато медиите започнат да ровят прекалено много. Те могат да чувстват, че това, което се пише за тях е несправедливо, но е това, в което хората ще повярват. Това може да има мултиплициращ ефект, който може да намали самочувствието и да създаде по-нататъшно усещане за самота."

Но напрежението на елитния спорт не е проблем за всички - някои от атлетите му се наслаждават.

По-голямата част от кариерата на Томаш Хицълшпергер премина успешно. Той игра за клубове като Щутгарт, Евертън, Астън Вила, Уест Хем и навсякъде остави отпечатък. От дебюта си за Вила като 19-годишен до участието на световно първенство с Германия и спечелването на шампионската титла в Бундеслигата с Щутгарт, футболът донесе основно щастие на Томас и много приятели.

Но когато личните въпроси започнаха да заемат все по-важна роля в неговите мисли и мотивация, Хицълшпергер стана най-известният футболист, който публично разкри своята хомосексуалност по-рано тази година, и тогава съблекалнята стана самотно място.

"Към края на кариерата ми, когато личният ми живот стана все по-важен, усещах самота. Имаше моменти, в които исках да поговоря с някого, но не можех. Естествено, че не споделях със съотборниците си. С тях обсъждахме футбол, а не лични неща", казва Томас.

Успехът в спорта много рядко е постоянна величина. Провалът или страхът от него винаги дебнат зад ъгъла.

Пола Радклиф има много върхове и падения в звездната си кариера.

След като постави световен рекорд в маратона през 2003 г., тя пристигна на Олимпиадата в Атина на следващата година като фаворитка. Но очакваното злато й се изплъзна. Комбинация от контузия и стомашни проблеми я принуждиха да се откаже няколко километра преди края. Негативна медийна реакция принуди Пола да се изолира.

"След Атина бе труден момент за мен, но тогава разбрах кои са истинските ми приятели и на кого мога да разчитам. Кои са хората, пред които мога да споделя вътрешните си мисли, проблемите си и притесненията си и да остане между нас, а не да се появи в медиите", спомня си Радклиф.

Пола успя да надживее трудностите, но Стив Питърс казва, че има пряка връзка между нестабилността на кариерата на един спортист и клиничната депресия.

"Лекувал съм редица спортисти от клинична депресия, провокирана пряко от кариерата им. Елитният спорт е нестабилна почва, която може да доведе до изолация и депресия", твърди психологът.

В прав текст

Но може би най-страшният момент за всеки атлет е, когато дойде краят на кариерата.

Tweeeet me!

Но може би най-страшният момент за всеки атлет е, когато дойде краят на кариерата.

Празнотата от оттеглянето може да бъде болезнена и много трудно преодолима.

Четирикратният световен шампион в Superbike Карл Фогарти описва спортното пенсиониране: "Чувстваш се самотен и откъснат от света. Усещането е като при липса на посока в живота. Три години исках да забравя кой съм. Бях в депресия, защото вече не можех да правя това, в което бяха най-добър", тъгува Фогарти.

"Оттеглянето от спорта е като да излезеш от супермаркет с всичките си покупи и да не знаеш къде е колата ти. Липсва ми съблекалнята", пък са думите на бившия състезател по крикет Стив Хармисън.