По стъпките на Гуардиола

На терена на „Висенте Калдерон” започна шампионският купон на Барселона. Победата с 1:0 над Атлетико означаваше нова титла за Каталуния и нови сълзи за Мадрид.

На снимките с радващите се футболисти на Барса липсваше един човек.

Треньорът Луис Енрике бързо мина да поздрави всеки от играчите и се прибра в съблекалнята. Той не е от емоционалните типове.

Не е и човек, който иска да бъде в центъра на вниманието.

„Предпочитам тихо да празнувам”, обясни поведението си Луис Енрике.

А поводите тепърва започват. Барса стана за 23-и път шампион на Испания и за пети път в последните седем години. Един единствен път омразният Реал успя да пробие каталунската стена. Миналата година това направи Атлетико.

Изведнъж Луис Енрике стана интересен. До скоро той беше сухият, аскетичният, често саркастичният треньор, недолюбван от медиите.

В началото на сезона го критикуваха, че прекалено често върти състава си. Че никога не излъчва емоция и не може да мотивира звездите на Барселона. Не му помагаше и фактът, че е играл дълги години за отбора и познава до болка всичко случващо се на „Камп Ноу”.

Тогава всички се питаха защо му е на Барса такъв треньор?

А не някоя световна звезда, която да бъде като рекламно лице. Няколко месеца по-късно всичко е различно.

Каталунските вестници поставиха началото на новата ера под ръководството на Луис Енрике, мълчаливия треньор с железните принципи.

Пред него е требълът. Шампионската титла е спечелена, предстоят два финала с Атлетик на „Камп Ноу” и с Ювентус в Берлин. Освен това Луис Енрике свали на земята звездния си приятел – харимзатичния Пеп Гуардиола.

Още в първата си година той може да постигне великия требъл, който Пеп също вдигна, но не веднага.

„Цикъл ли – обърна се Енрике към испанските журналисти. – Та ние не сме постигнали още почти нищо.”

Никой вече не се учудва от такива думи. Треньорът винаги е скептичен, никога не изпада в еуфория.