Защо е трудно да си фен на Гуардиола

Отхвърлянето на идеите на каталунеца започна още през есента на 2013 г. Но тогава, заради твърде малкото време, прекарано от треньора на новото му работно място, никой не придаде особено значение на очевидните пропуски. В края на настоящия сезон обаче почти същите криви сметки костваха на Байерн провал в два турнира.

Хората, получили удоволствие от играта на „баварците“ тази година, определено са потенциални клиенти на психолозите.

На тях определено нещо не им е наред.

Не ви ли е минавала през ума мисълта, че дори да си безпристрастен ценител на всичко прекрасно във футбола, трудно може да си почитател на Гуардиола?

Въпреки всичките му постижения, безбройни трофеи и всички останали атрибути на успял човек, той на практика няма истински поклонници. Въпреки че е изключително интелигентен и находчив, майстор е на планирането и е голям тактик.

Хората го уважават, ценят работоспособността и фантазията му. Но не го обичат.

В Германия, веднага щом Байерн затъна в проблеми, специалистът на практика остана сам срещу всички. Е, може би единственото изключение са шефовете на клуба, но всъщност никой не знае какво казват Карл-Хайнц Румениге и Матиас Замер, когато са извън обсега на микрофоните и камерите.

Причина за това е характерът на Гуардиола. Независимо какво изпитваш към Жозе Моуриньо, няма как португалецът да не те спечели с това, че на всяка пресконференция покрива своя тим с надежден щити сам поема всички стрелички и критични забележки, отправяни от журналистите към играчите му.

Гуардиола, напротив, страхливо се крие зад чужди грешки.

И това далеч не е единственият му недостатък.

Няма как да харесваш треньор, който саркастично аплодира човек от щаба си (клубния лекар Ханс-Вилхелм Мюлер-Волфарт) по време на мач, пред камерите.

Последният може и да забавя сроковете на рехабилитацията на контузените, но няма мач, заради който си струва да бъде пожертвано здравето на един играч и да бъде форсирано възстановяването му. Освен това не бива да забравяме и баналното уважение между хора, които, освен другото, работят за една кауза.

В края на краищата в годината, когато Мюлер-Волфарт е започнал работа в Байерн, 4-годишният Пеп за първи път е бил заведен от майка си на предучилищни курсове.

Освен това, когато си треньор на елитен европейски клуб и си позволяваш при неуспех да се оправдаваш с големия брой контузени, автоматично позволяваш на всички да сравняват отбора ти с някой условен Вердер или Хановер. Там наистина всичко опира до готовността за игра на ключовите футболисти. При „Бременските музиканти“ дупките се запълват със 17-годишни възпитаници на клубната школа, докато в Байерн контузения Франк Рибери го сменя някой си Марио Гьотце.

Никой не може сериозно да твърди, че с играчите, с които разполагаше на „Ноу Камп“, германският шампион не можеше да спечели първия полуфинал с Барселона.