Васил Върбанов: Ръгби беше пънк през 80-те
Не всеки може да го играе, то е като морски шах и превзема света
С Васил Върбанов се срещаме, естествено, на по бира.
Разговорът ще е за ръгби и тръгва обещаващо. „Дай да го направим така, че да не стане схематично...”, подемам.
„Няма начин – в ръгби няма схема”, отвръща той и нещата си идват на мястото.
Рокаджия, организатор на концерти, собственик на радио „Tangra Mega Rock” и запален по ръгби – култовата софийска фигура може да говори с часове за спорта на джентълмените.
Мислите, че ръгби не е особено популярен у нас?
Може и така да ви се струва, но ръгби в България се играе от самото начало на 50-те, а през 1960-а за първи път имаме и държавно първенство. Съвсем друг е въпросът, че хората не знаят масово за това. Както и масово не знаят подробности за спорта ръгби.
„През 80-те години ръгби беше пънк в България. Между нас се раздаваха първите VHS касети с мачове и грабваха по същия начин, по който се разменяха плочите на Sex Pistols.
Първото световно през 1987 г. бяха и първите мачове, които гледахме, иначе в началото ръгбито като спорт влиза у нас от Румъния. Те са латинска нация, близките им контакти с Франция са докарали там и ръгби. В годините на комунизма ръгби бе успяло да влезе в онази ниша, където бе т.нар. работнически спорт. Тоест – не беше съвсем апокрифно. Категоризацията на спортовете сега е различно. Аз съм започнал на 15 години и никак не ме е интересувала категоризацията тогава.
В ръгби бяха попаднали хора, които са градска култура на онези години. Мога да говоря за тях с часове.
Tweeeet me!В ръгби бяха попаднали хора, които са градска култура на онези години. Мога да говоря за тях с часове. Ще напиша и книга един ден, защото това е галерия от образи и много истории. Трябва само да намеря време, защото това не е работа за ден. Тогава имаше база и терени, а и по-сериозно структуриране на спорта.
Днес, когато би трябвало да има повече условия, защото сме в момент, в който световното ръгби се комерсиализира и завладява света, пропастта между нас и онзи свят се задълбочава. Ако тогава е била река Дунав, днес е Тихия океан.
А ръгби е в апогея си. Световното първенство по ръгби е третото най-гледано спортно събитие след олимпиадата и световното по футбол.
90 процента от българите правят грешката да бъркат ръгбито с американския футбол – разказва. – А те са толкова близки, колкото футбол и хандбал.”
Неговата персонална любов стартира в Алжир, където учи във френско училище, когато е на 8 години. Там открива силата и въздействието на този спорт. Нарича го „най-масовият в света”, защото на терена са 15 на 15 играчи.
„30 играчи на терена, нали си представяш. Тактически това е голямо изпитание. Основният начин да превъзмогнеш толкова хора е численото превъзходство. Трудно е да имаш физическо превъзходство. Основният принцип е като в морския шах, спортът е много умен.”
„Не играя от година и половина, защото си прецаках коляното. Но ще играя пак, искам да организирам нещо. В ръгби да срещнеш стария си враг на терена, който е с три сменени коленни стави, е въпрос на чест.
По време на световното през есента искам с румънските ни приятели да се организираме да гледаме техен мач в тяхна кръчма и да играем. В онези години Румъния бе единственият ни контакт с онзи другия свят на ръгбито. Всяка година идваха те, ходехме и ние като играчи на Левски.
Стараеха се да не ни бият много. Те идваха и да пазаруват тук. Трима-четирима от онзи отбор загинаха в румънската революция, убити от Секуритате. Други в онзи отбор сигурно са били от Секуритате...
Но това е друга тема.
Завързахме много приятелства, които остават за цял живот. Когато някой е играл ръгби няма значение дали е кофти ченге или слаб писател, той е от нашето семейство. Това е общност. Начин на общуване. Който е играл има код на честност.”
0 коментара