6 години Левски все продължава напред

В Левски се чакат големи промени от тази седмица, като нищо чудно да са даже на ниво „собственик” и ръководство. Не че някой „син” фен ще вдигне наздравица по темата, след като не останаха сили у левскарите. Бургас им взе последните.

6 години Левски чака да вдигне някоя купичка, ей така заради името, запалянковците и историята. В събота тя бе готова за витрината на клуба, сякаш подканящо казваше на играчите – „вземете ме”, но те пак не успяха.

Така, както и през 2013-а за 10 дни изпуснаха купата на финал с Берое и после титлата в мач срещу Славия у дома, в който съперникът не играеше за нищо.

„Ще премислим, емоциите са лош съветник – каза мъдро Георги Иванов-Гонзо след провала в Бургас. – Продължаваме напред, това е Левски.”

Че е Левски се разбира основно по емблемата на фланелките и публиката. Левски на терена отдавна не е Левски.

На гърба на екипите, поръчани наскоро, пише: „Нито крачка назад, нито капка страх.”. Хубаво мото, но не е на точното място. Левски се уплаши от победата в Бургас, след съперникът остана с 10 души. Уплаши се и в продълженията, виждайки откъм морето призрака на дузпите.

Дори до тях не се стигна. „Сините” напоследък се превърнаха в царете на недовършените работа в родния футбол. Биеш Лудогорец, падаш на финала от 10 от Черно море.

Преди 2 години – биеш Лудогорец, пътят ти към титлата е отворен, не успяваш да победиш Славия на свой терен пред пълни трибуни.

Случайно или не, титлата от 2009-а остава последен трофей, а тя бе спечелена с Георги Иванов и Христо Йовов на терена. После двамата сложиха изгладени ризи и станаха ръководители, като Гонзо почти през цялото време е в клуба. Колкото бе успешен като играч, толкова сега трофеите бягат от него като треньор и директор.

Но човекът продължава напред. Този филм сме го гледали.

От днес в Левски темата е друга – босът Батков ще обяви интересни неща, говори се упорито, че клубът ще мине в други ръце. Но каквото и да стане, „сухият” шестгодишен период горчи на левскарите, които отново в събота бяха публика на гранд. Подкрепиха отбора си мощно, постлаха му не червен, а син килим до победата, накараха го да играе у дома... Но понякога това не стига.

Нито капка страх и нито крачка назад не е просто извезан надпис на фланелките. Той е в сърцето и умовете. В Черно море в събота го имаше. Левски да пореден път в последните сезони не направи достатъчно, за да оправдае лозунга.