Кога ще свърши ерата на Меси?

Лионел Меси вдигна първата си купа на европейските шампиони... откакто се роди синът му Тиаго. И такива шеги има в интернет след триумфа на Барселона в Берлин в страхотен финал срещу Ювентус.

Да, минаха четири години без трофея в ръцете на Меси. Но се оказва, че тази купа е 26-ата в кариерата на аржентинеца, който още няма 28 навършени години.

Ерата на Барселона – безспорният хегемон на футбола през новия век, съвпада неслучайно с епохата на Лео, вече обявянан за най-добрият играч в историята.

Може и да е прибързано, защото аргументът с липсата на голямо отличие с националния тим е силен. Но Меси ще играе на още едно световно... Да изчакаме.

Къде се нарежда ерата на Меси до времената, в които най-големите в играта са доминирали ярко като индивидуалности?

Геният от Росарио дебютира преди 11 години, а като основна фигура на Барса се наложи през 2006-а.

За 9 години Меси 4 пъти взе „Златната топка”, вдигна 4 купи в Шампионската лига, а Барса 6 пъти спечели испанското първенство. Световен клубен шампион, носител на купата на краля... всичко по много.

Меси е най-силният футболист на планетата, въпреки че живее в жестоката конкуренция на друг извънземен – Кристиано Роналдо.

С отбор, в който няма слаби места, заобиколен от изключителните Иниеста, Неймар и Суарес, Меси може да доминира все така още поне 3-4 сезона.

Пеле – Кралят на футбола, е на върха около 13 години – между 1958-а, когато изгрява и разтърсва футбола на Мондиала в Швеция, до 1971-ва, считана за последната му наистина впечатляваща година със Сантос (остава там до 1974-а).

Бразилският идол печели 6 титли на страната, два пъти Копа Либертадорес и веднъж световното клубно първенство.

Вкарва над 1200 гола, носи в Бразилия три световни купи, като за 2 има основна роля – 1958-а и 1970-а.

Пеле е магия, като турнетата на Сантос в Европа са атракция и пълнят стадионите заради №10.

Феномен №2 е Диего Марадона.

Блестящ още на 15 с Архентинос Хуниорс, той изумява света (Аржентина вече го знае) през 1979-а, когато става шампион на планетата с младежкия национален тим. Печели титлата и с Бока Хуниорс веднъж, преди да замине за Европа.

В Барселона е мегазвезда, но не става шампион, в Наполи обаче прави чудеса – 2 титли и 2 втори места в най-силното тогава първенство в света.  Мондиал 86 е най-славният му час, а след световното през 1990-а наркотиците и скандалите слагат край на величието на гения. Реалната световна доминация на Диего е между 1984-а и 1990-а.

Йохан Кройф – човекът, около когото е изграден тоталния футбол на Аякс и Холандия, вдига три пъти купата на шампионите в три поредни сезона в началото на 70-те. Не успява да спечели световната титла с „оранжевите” през 1974-а, но е най-ярката звезда на турнира. Реално обаче Кройф-футболистът доминира 7-8 сезона.

И то в конкуренцията на Франц Бекенбауер, който по същото време е глава и рамене над останалите с немския тим и Байерн. Кайзера също вдига три поредни купи на шампионите, а в страната си баварците са хегемон. В добавка – Франц взе световната купа под носа на Кройф през 1974-а.

И двамата имат в личните си витрини „Златна топка” – Кройф три, а Бекенбауер – две копия от най-ценния приз. Но Пеле и Марадона тук не могат да влязат в сравнението, защото до началото на 90-те тя се връчваше само на европейци.

Пеле би могъл да я спечели 7-8 пъти, а Марадона – поне 4.

Последният, който може да се равнява с Меси като доминация върху играта в глобален аспект, е Мишел Платини. Три „Златни топки”, 4 титли с Юве в най-силния период на Серия „А”, европейска титла с Франция, отличен Мондиал 86 на „петлите”...

Но Платини има на върха не повече от 6-7 сезона със Сент Етиен и Юве.

А и „Златната топка” отива при него в години, когато Марадона е в разцвета на силите си и е №1 в света. Без да омаловажаваме блясъка на французина...

Та Меси вече вероятно е някъде около Пеле и Марадона. И през този сезон той бе в основата на требъла на Барса – втори за 6 години!

Доминацията му върху световния футбол навършва 10 години и влиза във втора декада.

Да видим докъде ще стигне... По трофеи той вече е пред споменатите по-горе. По индивидуален блясък не им отстъпва. Липсва му голям успех с Аржентина, но... При гениите никога нищо не е сигурно. И този миг може да дойде. Той не бе далеч на финала на Мондиал 2014, но избяга от ръцете на Лео.

Но Меси от този сезон плаши съперника – той е зареден с нова амбиция за доказване, с нов глад за трофеи. А това значи – и Копа Америка, и Мондиал 2018 може да са неговите турнири.

И после ще е нужен нов прочит на сравнението с най-големите индивидуални доминатори на световния футбол в техните епохи.