Good to Great

Специалистите по навик се вглеждат в статистиките за отговора, разочарованите фенове на Новак признават, че той се е пречупил психически, а шегаджиите го отдават на късметлийските и леко смешни панталони на Стан, но въпросът остава един и същ - как по дяволите Вавринка успя да прегази толкова категорично Джокович (4:6, 6:4 6:3, 6:4) и да наследи Рафаел Надал на трона на Ролан Гарос.

Макар да беше очевидно в плен на емоциите, швейцарецът успя сам да формира най-точния отговор на въпроса, с който цялата тенис планета осъмна тази сутрин.

"Убеден съм, че не съм толкова добър, колкото е Голямата четворка, защото те печелят всичко през последните десет години, но съм достатъчно добър, за да се преборя за два турнира от Големия шлем и да ги побеждавам във важните мачове", със самочувствие и шампионска усмивка заяви Стан.

Магнус Норман призна, че преди да стане треньор на швейцареца през 2013-а, някой хора са го предупредили, че Вавринка е "мек психически" и това е причината да не може да печели наистина големите двубои. Е, две години и два титли от Големия шлем по-късно, Стан оправда прякора си (Stan"TheMan" Wawrinka) и се превърна в Човека именно за тези битки.

Нека признаем - преди да пристигне в Париж, швейцарецът изигра доста посредствен клей сезон и представянето му през 2015-а не задоволяваше като цяло след неуспешната защита на трофея в Мелбърн и свличането до №9 в ранглистата.

Григор Димитров го стъпка с 6:1, 6:2 в Монте Карло (където Вавринка защитаваше и титлата си), после българинът го би и в Мадрид, Федерер го отнесе в Рим, а за капак дойде и поражение от 79-ия в света Делбонис в Женева...

От другата страна на мрежата застана жадният за единствения липсващ трофей от Шлема в понатежалата му витрина Джокович. Световният №1 се намираше в смазваща серия от 28 поредни победи, помете деветкратия шампион Рафаел Надал, спечели гладиаторска битка с Мъри, при която показа стоманени нерви за 6:1 в петия сет и играше все по-бляскаво във всеки следващ мач.

Представянето на Ноле не можеше да се впише в някакви вече познати тенис стандарти, докато Вавринка макар да стигна до финала, някак остана в съзнанието ни като част от пътя на Джокович до дълго чакания трофей. Само че Стан въобще не се отнесе "меко" към най-добрия тенисист в света, а напротив - запращаше удари като с чукове по самочувстието му, докато световният №1 не напусна корта с наведена глава.

Някъде по средата на втория сет всъщност започнахме да си припомняме реалните факти.

Като например, че Вавринка мина безпроблемно с 3:0 сета през Жил Симон, който обича да изтощава физически и психически съперниците си и да ги пречупва след 3-4 часа монотонни разигравания. Или че след това прегази и Роджър Федерер, от когото всички очакваха да извърви пътя поне до финала след тегленето на жребия.

Или че през последните 2 години Вавринка пречупи Надал за трофея в Мелбърн, после в безумно зрелище се справи и с Федерер в Монте Карло, за да завърши 2014-а и с триумф в купа "Дейвис".

И не само това - Стан трябваше да излезе в първи мач от "Дейвис" срещу Джо-Вилфрид Цонга и още 14,000 французи по трибуните и да спечели на всяка цена, за да даде комфорта на невъзстановения физически Федерер, че не е нужно да печели на всяка цена срещу Гаел Монфис.

Резултатът ли? Вавринка смълча "петлите" в Лил с успех в 4 сета.

Да, Стан вече е на 30 г. и със сигурност никога няма да е №1 в света или да ниже впечатляващи победни серии, само че откакто Магнус Норман влезе в щаба му, Вавринка е човекът за големите мачове и никой няма право да го отписва в тях.

След като загуби първия сет срещу Джокович заради един слаб сервис гейм, Стан не смени тактиката си и беше нормално да се запитаме, дали не е твърде наивно да мисли, че може да пробие най-силната защита в света просто с безпирни и яростни атаки.

Без шампионските шорти на Уимбълдън

Още от първия ден, в който Вавринка излезе на корта с прословутите си карирани шорти, те се превърнаха в сензация в социалните мрежи.

"Явно ми носят късмет щом трофея седи до мен сега - пошегува се Стан. - Аз ги харесвам, но май съм единственият..."

За съжаления на Вавринка обаче, правилата на Уимбълдън диктуват, че повече от 90% от облеклото му трябва да е в бяло, така че шампионските шорти ще трябва да останат в гардероба.

Близо 2 часа и 60 уинъра по-късно отговорът беше звучно "НЕ!".

Защото Стан издържа психически на изпитанието да поддържа собствени си стил и да му се довери напълно, въпреки че това изискваше изтощителни разигравания от по 39 удара, в които всяка топка се изиграваше с максимална мощ.

"Дори аз съм изненадан от начина, по който играх, защото мисля, че се справих невероятно - призна шампионът. - Чувствах се много нервен, но не го показах. Не бях в добра форма в Монако и съм изненадан, че два месеца по-късно спечелих Ролан Гарос. Това е лудост!"

"През последните две години Стан е като скала в големите мачове - разкри Магнус Норман. - Не се пречупва, вярва в ударите си и е най-концентриран в най-трудните моменти."

Реално, швейцарецът има две титли от два финала в Големия шлем, което ясно говори за най-силното му качество - да се възползва от шансовете си. А Джокович, който властва в мъжкия тенис през последните 2 години, регистрира трети неуспешен опит само на Ролан Гарос...

"Изиграх мача на живота си!", вдъхновено заяви Вавринка след триумфа.

Но същото можеше да се каже и за триумфа му в Мелбърн, и за този в Монте Карло, и за двете победи, които заработи, за да донесе на Швейцария трофея от купа "Дейвис". Когато се класира за голям финал, Стан наистина разбира какво значи да играеш "на живот и смърт".

И ако за победата над Надал специалистите винаги ще припомнят контузията на Рафа, то в Париж, Вавринка подчини най-добрия тенисист в света в най-добрата му форма.

С тази победа Вавринка направи страхотна реклама на академията, в която тренира - "Good to Great" (От добър към велик).

Защото Стан вече извървя този път.