Националният – новина за страница 9

Докато последните останали фенове на националния отбор се тюхкаха, че са търсили читави стриймове да гледат 0:4 от Турция, Ники Михайлов ги освежи малко с показаната нова татуировка в социалните мрежи. Готина е, не мислите ли?

Ей такъв, готин, е и отборът ни. Пълен с момчета като Ники, който отдавна нехае за това дали ще е с ръкавици на ръцете или с волана на скъпа кола в тях.

За него животът си тече в бързата лента и няма лошо – човекът си игра в Холандия, Англия и Италия, може да си позволи и личен готвач в Турция и почивка в Лас Вегас...

5 победи за 5 години

Поредната тъжна серия е факт, като вероятно ще бъде прекъсната триумфално в Малта. Поне такива са надеждите.

В момента националния е в поредица от 6 мача без победа. След 2:1 в Азербайджан през септември се заредиха загуби от Хърватия, Норвегия и Турция, както и ремита с Италия, Малта и Румъния.

Но не мислете, че е нещо случайно. Тенденция.

България има 5 победи в официални мачове от 5 години насам (1 януари 2010-а). В този период сме изиграли 23 двубоя в европейски и световни квалификации. Имаме 8 ремита и 10 поражения.

Победихме Азербайджан (2:1 навън) и Уелс (1:0 пак като гост) в тези и миналите европейски пресявки. Надделяхме над Армения (1:0 в София) и два пъти над Малта (6:0 и 2:1) в световните квалификации. И това е активът ни.

Ники, както и конкурентът му в сенчеста позиция (слънцето грее над Михайлов откъм бащина линия) Владо Стоянов се оттеглиха от мачовете с Турция и Малта по здравословни причини.

С голяма доза сигурност можем да предположим, че всъщност не им се занимава.

Единият – защото видимо бе игнориран на мача с Италия за сметка на Михайлов, а другият... просто май не му се занимава.

Извън игра на стадиона на Касъмпаша остана и Георги Миланов, който също уж беше контузен. Но май повече е обиден от отношението на селекционера Петев към брат му Илия.

Изобщо – в отбора нищо не е сигурно, освен, че все пак има насрочени мачове и трябва да се изиграят.

Беше време, когато на летище София десетки репортери чакаха самолетите от Германия, Испания и Португалия, за да посрещнат легионерите, които си идваха на лагер на националния. Стоичков, Балъков, Пенев, Костадинов...

Сега никой не чака никого.

Да, освен тези десетина журналисти, които опитаха да разберат какво е настроението след 0:4, но само Владо Гаджев спря да им каже няколко думи. Останалите бързаха за хотела, да почиват.

Всъщност – да се чуди човек на колегите. Кого чакате?

По-добре пуснете по-голям репортаж от мач №3 във финалната серия и запълнете тези 30-40 секунди, които имате да покривате с този „обект”.

Националният се готви за петъчно гостуване на Малта и, простено ви е ако не знаете, че такъв мач има. И класирането в групата може да ви убягва – четвърти сме, имаме някакви теоретични шансове да станем трети, което ни праща на бараж за Евро 2016.

Треньор ни е Петев, капитан – Дяков, а единственият ни играч, който реално рита в първенство от топ 5 на Европа е Чочев. Само че е резерва.

Такъв може да е профилът на отбора ни, ако го представяме пред малтийците. Но и  у нас май има нужда да даваме такива подробности, че хората съвсем забравиха кой кой е в националния.

Този отбор е новина за около девета страница на спортните вестници.

Някъде след драмите в ЦСКА, БФС и немотията в Левски, новият треньор на Лудогорец, Копа Америка и триумфите на Барса и ... това дали Спас Делев ще играе в Берое.

Дотам я докараха тези, които някога наричахме „лъвове”.

В много страни от Европа мачовете на националните отбори са досада, като Англия е типичният пример – 40 000 оставиха „Уембли” полупразен за мач срещу Норвегия. Билетите ги раздаваха срещу по-едри покупки в супермаркетите.

В България за последен път напълнихме стадиона за мач на националния преди 10 години, когато приехме шведите за Мондиал 2006. Не се вижда скоро как ще стане, след като Англия, Холандия и Италия (3 пъти) не успяха да изпълнят трибуните на „Васил Левски”.

Дано поне не запишем новина за първа страница в петък, тъй като от малтийците още не сме падали. Имаме 3 ремита, като последното бе през есента в София. Оптимистът у нас казва – е чак толкова...

Реалистът обаче знае, че моментът да почнем да падаме от такива джуджета в играта не е далеч. Дано и този път го отложим поне с някоя година.