Под знака на свастиката

Футболът без зрители не е чак толкова лош. Първо, на стадиона няма място за онези фенове, които преди половин година едва не подпалиха „Сан Сиро“. Но това им се видя малко – в петък на терена на безлюдния стадион в Сплит въпросните майстори изобразиха свастика върху тревата. Явно са искали да напомнят за себе си.

Второ, отпада необходимостта един репортер да стои край треньорската скамейка, за да уведомява зрителите за указанията на селекционера – всичко си се чуваше идеално и без неговите усилия.

Репликите на Конте звучаха толкова ясно, че неволно станахме свидетели как треньорът управляваше играта, контролирайки буквално всяко действие на подопечните си.

„Антонио! Върни се в центъра“ – така още в 10-ата мин. той спря втурналия се напред Кандрева, който в Лацио е свикнал да действа малко по-близо до противниковата врата.

Добре, че Мартин Аткинсън не знае италиански!

пък се зарадва в един момент коментаторът на РАИ Алберто Римедио. Защото след някои решения на рефера човек можеше спокойно да попълни запаса си от южняшки ругатни с молив и бележник в ръка.

По принцип няма нищо чудно в това, че съдиите режат Италия. На фона на разни маркус-мерковци, байрон-мореновци и компания, този англичанин си беше кротка овчица.

Голяма работа – не зачел чистия гол на Ел Шаарави, след което домакините направиха резултатна контраатака и на таблото вместо 0:1 светна 1:0. Все пак голът на Манджукич си беше напълно редовен, пък и двете дузпи си бяха напълно справедливи.

„Адзурите“ могат да са благодарни, че не им изгониха човек без причина, както се случва толкова често. А пък за втория жълт картон на Дарио Сърна, получен макар и не от първия опит, изобщо трябва да се кланят доземи на рефера. Както и за двете минути добавено време – при множеството прекъсвания на играта.

Струва ли си изобщо да се концентрираме върху дреболии от типа на сигнала, прозвучал, когато Грациано Пеле спря топката с гърди, а до него някой се гърчеше, изобразявайки адски мъки?

Маркизио едва не го убиха? Голяма работа! Ние с такива неща отдавна сме свикнали. По-интересното е друго.

Всичко това се случваше пред очите на президента на италианската федерация Карло Тавекио

А медиите на Апенините вече десетина дни публикуват хвалебствени оди за боса на футболната централа.

Колко бил прозорлив, че избрал страната на победителите, подкрепяйки партията на Мишел Платини по време на скандала във ФИФА. Пресата твърдеше, че сега Италия за първи път от времето на Артемио Франки (президент на УЕФА от 1973 до 1983 г.) ще заеме подобаващо място в европейската футболна йерархия.

Само че или тежката бюрократична машина още не е успяла да измени подхода си към четирикратните световни първенци, или пък никаква подкрепа от УЕФА за „Скуадра адзура“ просто няма да има.

Все пак в кралството на Платини държавите от Източна Европа имат приблизително същата роля, която играят африканските страни в империята на Сеп Блатер

Те имат много гласове и с тях човек лесно може да се разбере. Значи всичко ще си върви постарому.

В някои страни десетки години водят борба с уредените мачове, организират четвърти процес за черно тото, издават реални присъди и дисквалификации на футболисти, арбитри, ръководители и треньори.

Същите тези страни обаче са смятани едва ли не за развъдник на корупция. Всички ги сочат с пръст. Какво безобразие – полицията провежда разследвания и затваря провинилите си! Естествено, че тези в никакъв случай няма да ги допуснем до домакинство на някой голям турнир – ще ги скъсаме още в първите кръгове.

При конкурентите няма никакви процеси. Там всичко е прекрасно и може да се провеждат всякакви мероприятия. Няма значение, че начело на някои региони стоят бивши наркотърговци или авторитети от криминалния свят.

Нямаше да е лошо синьор Тавекио да се захване с тези проблеми, а не да хвърля прах в очите на тифозите, разказвайки как е надминал самия Родриго Борджия по отношение на дворцовите интриги. В такъв случай на Италия ще ѝ бъде достатъчно да показва добър футбол, а на селекционера няма да му се налага да излиза на терена, както се случи в Сплит след незачетеното попадение на Ел Шаарави.

„Скуадра адзура“ имаше надмощие по всички основни параметри – голови ситуации, точни удари, прецизност и брой на пасовете

Италианците държаха топката в почти 60% от игровото време. След невзрачното реми в Милано подобен показател изглеждаше непостижим. Но преминаването към схема 4-3-3 даде резултат – халфовете на гостуващия отбор стояха пределно компактно и не позволяваха на домакините да ги задушат с преса.

Най-силно впечатление направи Антонио Кандрева, когото италианските журналисти единодушно обявиха за №1 в срещата. На другия фланг Стефан ел Шаарави успяваше навреме да се върне в отбрана и макар че пропусна две добри положения, веднага успя да намери общ език с Грациано Пеле.

Но в края на първото полувреме Антонио Конте сякаш се озова в критична ситуация. Отборът му губеше в резултата, а Лоренцо де Силвестри получи тежка контузия. Освен това Леонардо Бонучи взе да накуцва, а Джиджи Буфон се държеше за коляното.

Конте веднага предложи на капитана си да напусне игрището, но той отказа. Все пак на почивката се наложи на негово място да влезе Салваторе Сиригу. Именно по тази причина италианският селекционер толкова се забави с третата смяна, макар че отрано изпрати Никола Сансоне да загрява.

Всеки миг Бонучи можеше да излезе от строя, а това би довело до неминуема загуба

Затова и накрая в игра влезе Андреа Ранокия – схемата 5-4-1 щеше да позволи на гостите да сдържат хърватите, дори ако бяха останали с десет души.

Крайният резултат е добър за Италия, която има три домакинства в оставащите четири мача. Нищо чудно „Адзурите“ дори да изместят Хърватия от върха.

Загубата на няколко важни играчи и непредвидените обстоятелства не пречупиха отбора на Конте. Макар че идеалният синхрон между отделните звена още е далеч, една реплика на селекционера половин час преди мача поражда известен оптимизъм.

„Хайде, играйте!“, крещеше на своите Конте.

Наистина, в непрекъснатата гонитба на мигновени резултати често пъти забравяме основното предназначение на футбола.