Как Златан стана крал на Швеция

Малмьо е изписан със знаци за вековното му съществуване – един от старите градове на Скандинавия. Виждат се хотел, на който пише, че е създаден през 1307 г., кметството е построено в средата на 16-и век, но го реновират в средата на 19-ти.

Но ако тръгнете по Амиралсгатан, ще видите друго лице на Малмьо – блокове, доста вехти и грозни, както и дюнерджийниците, ориенталските магазинчета за чай, наргилета и тютюн, а в края на всичко това – най-престъпния квартал в цяла Скандинавия.

Това е гето, така го описва пресата, така си го знаят и местните. Казва се Росенгард. Пълно е с емигранти, опасно е за всеки, който не е от тук и не познава правилата.

На един от прелезите, под който се влиза в гетото, е изписано: „Можеш да изкараш човек от Росенгард, но Росенгард никога не напуска човека напълно”. Мъдрост на Златан Ибрахимович.

Тоест – не е негова, но той често я е адаптирал в свое изпълнение, а и е най-актуална именно за него.

Няма друг футболист, който да разделя толкова полярно мненията за себе си. Мартин О`Нийл веднъж го нарече „най-надцененият играч в света”.

Лоран Блан, който сега му е треньор в ПСЖ, казва, че е лидер по природа.

А Моуриньо го сочи за един от тримата най-добри в света. Другите са Меси и Роналдо.

Златан е спечелил 12 титли с 6 различни отбора в кариерата си. Невероятна визитка. Но според мнозина той е силен само срещу слабите отбори, а в големите мачове се крие.

В Швеция е капитан на националния тим, икона за децата и символ на прогреса на отбора, но ... има доста гласове, че просто не е швед!

Руне Смит пие кафето си, леко прегърбен, в лоби бара на един хотел в Малмьо. Той е първият журналист, взимал интервю от Златан. Нещо повече – той първи видял тийнейджъра да разнася съперниците си по терена в тренировъчната база на Малмьо.

„Обади ми се Хасе Борг, тогава треньор на отбора – спомня си Смит. – Не беше виждал нещо такова. Магия. Това момче правеше каквото си иска с играчи, които бяха с 10 години по-възрастни.”

Тарторите на отбора са бесни, те не могат да му вземат топката на тренировка.

И така до интервюто. В предишния сезон Малмьо изпада за първи път от 64 години. И има нужда от нов лидер, който да вдигне клуба и запалянковците. И го намира в 19-годишния Златан.

В интервюто Ибрахимович казва наперено на Смит: „Тази година Малмьо ще спечели лигата, а до 3 сезона аз ще играя в Интер, в Италия. Като Роналдо, моят еталон.”

Малмьо влиза в елита, както Златан е обещал. Но му отнема не три, а шест години да стигне до Интер.

Популярността на младока в Швеция вече е голяма, но не всички го харесват. В Малмьо е виждан като спасител и хората се маят какви неща прави с топката.

Останалата част от страната не го понася – той е излязъл от емигрантското гето Росенгард и сега печели добри пари като футболист.

Освиркват го навсякъде, когато Малмьо гостува. Това увеличава още арогантността му, неговото самочувствие и склонноста му да си прави шеги на терена със съперниците, подигравайки им се с футболните си умения – които стават все по-забележителни.

В автобиографията си Златан разказва: „Аз говорех много и бях наперен, да. Но им отговарях и с играта си. Не просто им казвах, че съм най-добрият. Показвах им го на терена. Не знаех дали ще стана суперзвезда тогава. По дяволите, та аз идвах от Росенгард! Но им казвах с головете си – начукайте си го, които и да сте.”

Росенгард е пълен със сомалийци, поляци, югославяни, турци и араби. По времето, когато Златан расте, 86 процента от хората там не са шведи по произход.

Майка му е хърватка, а баща му – босненец. Те стават звезди в квартала, докато синът им прави име с екипа на Малмьо. Местните го боготворят, а и извън Росенгард хората са възхитени от него. Но само в Малмьо.

В Швеция той изпитва Закона на Йанте. Той може да бъде формулиран като усещането на хората в Скандинавия за колективност, за човечност и мислене за общото благо. Обратното на индивидуализма. Златан е извън закона...

Стига се и до крайности. Депутатът от партията на Шведските демократи, която е ксенофобски настроена към емигрантите, казва: „Той не е швед. Нито поведението му, нито отношението му и начинът на мислене го правят швед. Защо тогава да го приемаме за такъв?”.

Индивидуализмът не му помага в първия му клуб извън Швеция – Аякс. Съотборникът му Андре Бергдолмо, норвежец, си спомня: „Той правеше каквото си иска. Аз, аз, аз... през цялото време... Но тогава се намеси Марко ван Бастен, който бе треньор на дублиращия тим на Аякс. Златан го уважаваше страшно много, а и Марко е изключително земен и добър човек.”

Ван Бастен му обяснява как седят нещата – тук не си сам, това е голям клуб с философия. Прави каквото ти се казва, слушай и се развивай и имаш потенциала да си най-добрият. Помага му и със съвети за футболни неща. Ибрахимович копира видимо детайли от стила на Марко.

„Правеше уникални неща на тренировките, влудяваше всички – казва Бергдолмо. – Лъжеше целия отбор на съперника, настъпваше топката и не я вкарваше. За да го спреш, трябва да го ритнеш, ако успееш. Той още тогава бе акробатичен, еластичен и бърз като пантера.”

След Аякс идва периода в Италия, където обаче отново успехът е непостоянен, а мненията – разделени. Печели титли с Ювентус, Интер, Милан... Но се проваля в големите мачове в Европа.

„Имам теория за Златан – казва експертът по италиански футбол Габриеле Марота. – Ето защо никой отбор с него в състава не успява да се подобри като игра. Когато имаш Ибрахимович в атака, ти просто му риташ топката през цялото време и от всяка точка на игрището. Би било глупаво да не го правиш при това, което той може. Но така играта на тима се разстройва.”

Може би затова отборите с него в състава не успяват в Шампионската лига? А Барса на Гуардиола и Меси го отпрати след само година.

Може и така да е. Но през годините му в чужбина, много неща се промениха в родината му. Той е лидерът и голямата звезда на Швеция. Дори може да се каже – единствената причина този тим да е на картата, да стига до големи първенства.

Швеция във футболно отношение вече е единна за Златан. В политико-социално – още не. Но едно е сигурно. Момчето от Росенгард е крал на страната, когато дойде поредният мач на „тре крунур” и хилядите облекат жълтите фланелки, за да изпълнят трибуните.

Златан си спечели това право. В Европа той продължава да разделя мнения.

Обратното би го направил далеч по-малко ярък. Просто не би бил Златан.