От евротитла за младежи до световен шампион

Луиш Фиго и Андреа Пирло са свързани с едно – и двамата са европейски шампиони за младежи до 21 години. Последното стъпало преди мъжкия футбол и голямата слава.

В 19-те европейски първенства винаги е избиран един над всички, най-добрият. Но има и двама души, които така и не записват мач в първия отбор на родината си.

Представяме ви 19-те носители на наградата за най-добрия футболист на европейското.

1978 – Вахид Халилдожич (Югославия)

Когато турнирът се провежда, Халилходжич вече е на 26 години. По това време регламентът позволява двама души на бъдат над допустимата възраст. В момента Халилходжич е национален селекционер на Япония.

1980 – Анатоли Демяненко (СССР)

Големият защитник игра във всички шест мача, в които Съветският съюз допусна само един гол. След това натрупа 80 двубоя за родината си и участва на три мондиала. Беше избран за третия най-добър украински футболист на ХХ век след Андрей Шевченко и Олег Блохин. По-голямата част от кариерата му мина в Динамо (Киев).

1982 – Руди Фьорер (ФРГ)

Германия загуби с 4:5 финала срещу Англия, но въпреки това Руди Фьолер бе избран за №1. През 1990 година стана световен шампион с Бундестима. Като треньор води Германия на Евро 2004.

1984 – Марк Хейтли (Англия)

Централният нападател с прякор Атила беше в основата на последната титла на Англия. Вкара шест гола в елиминациите включително и при 3:0 над финала над Испания. Стигна до Милан и игра в 32 двубоя за националния отбор. Най-много трофеи спечели с Рейнджърс.

1986 – Мануел Санчис (Испания)

Спечели титлата на дузпи срещу великолепния тим на Италия с Роберто Манчини и Джанлука Виали. След това триумфира с 8 титли с Реал (Мадрид) и Шампионската лига през 1998-а.

1988 – Лоран Блан (Франция)

На финала „петлите“ разгромиха Гърция с 3:0. Десет години по-късно вдигна и световната титла с Франция, после стана европейски шампион. Освен това игра за Барселона и Манчестър Юнайтед.

1990 – Давор Шукер (Хърватия)

Вкара седем гола на турнира, включително и във финала, който Югославия загуби с 3:7 от СССР. По-късно Шукер участва за Хърватия на Мондиал 98 и стана голмайстор на турнира. Спечели Шампионската лига с Реал и сега е президент на хърватския футболен съюз.

1992 – Ренато Бусо (Италия)

Нападателят беше звездата на шампионския тим на „скуадрада“, но след това не успя да пробие. Нито веднъж не игра за първия отбор на Италия. Беше играч на 9 различни отбора, но никъде не се задържа дълго.

1994 - Луиш Фиго (Португалия)

Първото „златно поколение“ на Португалия загуби финала за младежи от от Италия. Най-големият мач на Фиго на турнира бе при 5:1 над Полша в четвъртфиналите. Нападателят блестя в Барселона, Реал и Интер, а с „кралете“ стана европейски шампион през 2002 г.

1996 – Фабио Канаваро (Италия)

Десет години преди да триумфира с титлата на Мондиал 2006 той стана европейски шампион за младежи. На финала „скуадрата“ с Франческо Тоти в състава спечели след дузпи срещу Испания на Раул. Канаваро се превърна в легенда на Ювентус и последният италиански носител на „Златната топка“. Наскоро бе уволнен като треньор на китайския Гуанджоу.

1998 - Франеск Арнау (Испания)

Вратарят на Барселона не допусна нито гол в елиминациите и финала срещу Гърция, спечелен с 1:0. Стражът не успя да се наложи на „Камп Ноу“ и премина в Малага. През 2011-а се отказа от футбола без никакви други успехи.

2000 – Андреа Пирло (Италия)

Тогава играч на Интел 21-годишният Пирло вкара двата гола във финала срещу Чехия. А италианците спечелиха четвърта титла от пет турнира. Наложи се като един от най-изящните плеймейкъри на новото време. Два пъти е европейски шампион с Милан, сега спечели четири титли поред с Юве.

2002 – Петер Чех (Чехия)

На финала срещу Франция спаси две дузпи и чехите спечелиха с 3:1 при ударите от бялата точка. Чех подписа с Рен, а след две години отиде в Челси. Със „сините“ спечели Шампионската лига през 2012-а.

2004 – Алберто Джилардино (Италия)

Най-добрият голмайстор на турнира. Беше част от италианския тим, спечелил Мондиал 2006, но не игра на финала. Година по-късно влезе за две минути в състава на Милан, който победи Ливърпул във финала на Шампионската лига. В последния сезон бе във Фиорентина.

2006 – Клаас-Ян Хунтелаар (Холандия)

Голмайстор на турнира с четири попадения. Игра след това за Реал и Милан, но сега е в Шалке. Не стигна до големи трофеи.

2007 – Ройстън Дренте (Холандия)

Вкара една от дузпите при невероятните изпълнения в полуфинала Холандия – Англия (13:12). След това вдигна трофея след 4:1 над Сърбия. Купи го Реал, но не успя да се наложи на „Бернабеу“. В последния сезон игра за втородивизионния английски Рединг.

2009 – Маргус Берг (Швеция)

Спечели трофея за играч на турнира, въпреки че шампион бе Германия с Мануел Нойер, Матс Хумелс и Месут Йозил. Постави рекорд със 7 гола във финалната фаза. Последва трансфер в Хамбургер, но не успя да се наложи и отиде в Панатинайкос.

2011 – Хуан Мата (Испания)

Мата вече бе играл на Мондиал 2010, където Испания триумфира, но сам избра да участва и на европейското за младежи. И там също спечели титлата. Мата взе Шампионската лига с Челси, а след това премина в Манчестър Юнайтед.

2013 – Тиаго Алкантара (Испания)

Смятан е за новото голямо бижу на испанския футбол и помогна „Ла Фурия“ да защити титлата си във финала с Италия. По настояване на Пеп Гуардиола Байерн плати 25 милиона евро на Барселона за халфа.