15 години в Тъмната Индия на футбола

2004-а бе ключова година за футбола. Гърция разби всякакви прогнози и подлуди света, като спечели Евро 2004. Жозе Моуриньо се появи на картата с широка крачка и спечели Шампионската лига с Порто. У нас стана чудо – Локо (Пловдив) за първи път в историята си стана шампион.

А, да – България игра на европейското, за първи път през века. Падна три от три мача, отиде си с голова разлика 1:9.

2008-а беше важна година за футбола. Испания осъществи първата стъпка от невижданата си хегемония, Кристиано Роналдо взе първата си „Златна топка”, а в Барселона вече знаеха, че имат най-добрия играч в света.

България, между другото, игра за втори път през века на голямо първенство, но при 19-годишните. Евро 2008 завърши с 0 победи, 0 ремита и 3 загуби при 0:8 голова разлика.

2014-а също бе важна година във футбола. Реал спечели Десетата, а у нас Лудогорец установи хегемония в играта с нова титла.

България се класира на Евро 2014 до 19 години. Загуби три от три пъти, с голова разлика 0:5.

През миналия месец България игра на четвъртото си първенство от какъвто и да е ранг за века, като бе домакин и се класира по право на Евро 2015 до 17 г. Записахме един равен с Австрия и две загуби с голова разлика 2:5.

Не ви ли прави впечатление, че цяло лято вървят Мондиал до 20 г., Европейско за 17-годишните, за 19-годишните, а и сега започна Евро 2015 за младежи, второто най-елитно състезание след това на мъжете.

Нас ни няма. Отново.

Четири участия при общо над 35 турнира за 15-те години във всички възрасти е, съгласете се, направо катастрофа. През това време повече пъти от нас са се класирали унгарци, кипърци, румънци, черногорци и финландци. Да не говорим за сърбите – те чакат финал на световното срещу Бразилия след няколко дни, а на старта на първенството до 21 г. спряха фаворита Германия.

България през новия век е Тъмна Индия в европейския футбол.

Гордеем се с две участия на отбори в групите на Шампионската лига, като първото бе също толкова олимпийско, колкото и представянията на националните ни отбори на споменатите първенства.

За сравнение – Финландия също има два участника, а Беларус записа три влизания на БАТЕ Борисов. За румънците да не говорим, че и Партизан, от слабото сръбско първенство, игра 3 пъти в груповата фаза. Предимно със свои играчи и момчета с фамилии на –ич и –ач, да добавим. В Лудогорец българските фамилии не са много.

Това е категорично най-слабият период в историята на българския футбол след първите години на организирането на играта у нас.

Да, естествено, че разделението става все по-голямо с големите пари. Да, категоризацията е ясна и ние сме далеч от елита, но... не би ли трябвало там да са и сърбите? Те нямат нормално първенство, играе се по села и паланки, а Цървена звезда и Партизан бяха спасени с държавен указ от фалит.

Но си включвате телевизора в сряда – те първо бият на полуфинала на световното до 20 г. и отиват на финал, а няколко часа по-късно са хитът на Евро 2015 до 21 г., като изпускат да бият отбор №1 на първенството – немците.

В това време връстниците им у нас са по плажовете или почват подготовка с някой клуб, който не знае дали може да си плати тока и къде ще ходи на лагер.

Докато Белград чака финал, слави момчетата, надиграли немците, и чака следващият голям трансфер на свой талант в топ отбор на Европа, София гърми с новини ще го има ли ЦСКА – най-титулуваният български клуб. Ще фалира ли скоро Левски или ще се спаси временно с трансфера на суперталанта си Божидар Краев, когото уж иска цяла Европа.

Само че на Краев Левски ще му вземе 800 хиляди евро и ще избяга щастлив със сумата, а централният защитник на сърбите на младежкото европейско Спаич струва вече 4 милиона евро  и играе за Тулуза. И не е броен дори в топ 10 на талантите на Запад от Калотина.

Ето това е реалното ни местоположение на картата на футболна Европа.

Някъде... на пътя за никъде.