Меси - Флага от Росарио

20 юни е голям ден за Аржентина. Парад в Буенос Айрес, реч на президента, салюти над Обелиска – паметника в центъра на столицата, както и неработен ден за страната. Там през 1812 г. се ражда Флага – аржентинското национално знаме, проектирано от Мануел Белграно. На 20 юни 1938 г. за първи път Аржентина почита Деня на знамето, като датата е годишнина от смъртта на Белграно.

49 години и 4 дни по-късно в Росарио (като знамето) се ражда Лионел Андре Меси. На 20 юни 2015-а той изигра своя мач №100 с фланелката на страната. Тя е синьо-бяло-синя като знамето. Какъв по-подходящ ден за паметния двубой, ако не Денят на Флага?

Сто мача и то преди да навърши 28 години. Великолепно постижение, гарнирано с 46 гола и 27 асистенции по пътя. Само 10 попадения го делят от рекорда на Габриел Батистута за Аржентина и, няма съмнение, Меси ще ги вкара.

Пътят му със синьо-белия екип е далеч по-трънлив от този с червено-синия на Барселона. Страната чака той да е знамето на триумфа, но не изключвайте това да се случи, въпреки неуспехите да спечели трофей досега. Всъщност – неуспех ли...?

Всичко започна с титлата на световното за младежи през 2005-а, когато Лео вкара в последните 4 мача на Аржентина до златото, а взе и призовете за играч и голмайстор на турнира.

Паралелът с Диего Марадона бе очевиден. На 19 великият Диего изведе тима до световната титла за младежи в Япония, преди да стане лидер на първия тим. След финала през 2005-а Марадона се обади на треньора на младежите и каза да му даде Меси на линията. „Не знам какво да кажа”, невярващо повдигна рамене Лео след разговора пред репортерите. Беше шокиран, че идолът, месията, богът на аржентинците го е гледал и му дава кураж.

Шампанското бе последвано от сълзи. Меси дебютира за първия тим на 17 август, дни след триумфа с младежите. При 2:1 срещу Унгария в контрола, той бе изгонен след едва 45 секунди на терена като резерва. Наглед безобидно посягане към Вилмош Ванчак от домакините накара Маркус Мерк да му вдигне червен картон.

„Това бе шокиращо”, призна Хавиер Масчерано след мача. След края отборът заварва Меси да плаче в съблекалнята и едва се качва на автобуса за хотела.

„Не беше дори и за жълт картон – признава по-късно Ванчак. – Той не ме удари, посегна към врата ми, но не бе удар.”

През септември същата година Лео играе 10 минути в световна квалификация срещу Парагвай и казва след мача: „Това бе дебютът ми, миналият бе малко кратичък...”. Аржентина празнува – новият №10 вече е част от първия тим.

В страната пак търсят паралели с Диего – изгонен на Мондиал 1982 като съвсем млад играч за удар без топка срещу Бразилия. Съдбата на двамата си прилича удивително ... или поне така им се иска на аржентинците.

В началото на 2006-а Меси вкарва и асистира за първи път с националния екип при 2:3 в Хърватия в контрола, като подаването е към Карлос Тевес, с когото тогава са близки приятели.

Включват го в състава за световното същата година – точно както Марадона, преди да е навършил 19 г.

Първият му гол на Мондиал дойде срещу Сърбия при разгромното 6:0. На четвъртфинала срещу Германия обаче камерите улавят Меси, който скубе тревата пред скамейката на резервите. От яд, защото последната смяна на Хосе Пекерман бе да пусне Хулио Крус, а не него. Въпреки че излиза Рикелме, който е номер 10. Като Лео. Аржентина падна с дузпи...

Година по-късно Меси игра и на първата си Копа Америка, където вкара в четвъртфинала срещу Перу и полуфинала с Мексико, а Аржентина стигна финал. Но там Бразилия уби мечтите на новата звезда – 3:0. Вторият случай, в който Лео плаче след мач на националния.

Олимпийската титла през 2008-а също е в графата „успехи с националния”. Там липсват Копа Америка и малката златна купа от Мондиал. Първото отличие може да дойде още този месец, тъй като аржентинците са явният фаворит на турнира в Чили. В търсене на неизбежните паралели, пресата в Буенос Айрес не спира с припомнията, че Марадона също не успя да спечели Копа Америка, и също е губил финал от Бразилия. Но Меси ще има поне още 2 шанса (догодина има извънредно издание на турнира) след този.

Мондиал 2010 бе разочарование, тъй като Меси не вкара (асистира за 4 гола). На Копа Америка 2011 го освиркаха след равенство с Боливия, когато целият отбор игра слабо. Отпадането от домакинския турнир след дузпи от Уругвай бе счетено за провал и трагедия в Аржентина. Провал най-вече на Меси, който бе на върха на славата с Барса и на път към трета поредна „Златна топка”.

На световното през 2014-а Меси вкара 4 гола и даде 2 асистенции, а на финала не бе далеч от победно попадение. За първи път формата му в националния не бе по-слаба от тази, която показва в Барса – където бе направил очевидно лош сезон. Да, той не бе физически готов за турнира, показа умора, повръщаше на терена...

Но бе на път с магията си да възцари Аржентина.

Тогава паралелите с Диего щяха да са съвсем ярки. Меси ще има още един шанс – Русия 2018. Ако спечели титлата там, Лео ще се изравни с легендата с един спечелен и един загубен финал. Ако вдигне и трофея на Копа Америка, геният от Росарио ще надмине гения от Фиорито, който не успя да спечели тази купа.

Докато го стори (ако успее), Меси остава Знамето на надеждата за Аржентина. Какъвто бе Марадона през 80-те и 90-те.