Как Уест Хем взе стадион на цената на Анди Керъл

Уест Хем не е от големите клубове на Острова, поне не и като успехи. Да, дал е на британския футбол Боби Муур и Джеф Хърст, да отгледал е и поколението на Лампард, Рио Фърдинанд, Глен Джонсън и Джърмейн Дефоу, има и своите верни привърженици в Източен Лондон.

Но не е Челси или Арсенал, а дори и Тотнъм. Да не говорим за Ливърпул и Манчестър Юнайтед.

Но клубът уцели джакпота и получи шанс да се мери с големите, да търси нова глобална популярност и да развива марката си като сериозен играч.

Защото след година Уест Хем ще е новият наемател на Олимпийския стадион в Лондон – бижуто, което прие игрите преди 3 години.

Сумата, която клубът плати за това, е само 15 милиона лири. За толкова преди 2 сезона бе привлечен Анди Керъл...

Прибавяме и по 2,5 милиона лири на година за наема, и получаваме... сделката на века!

За следващите 99 години това е домът на Уест Хем, а със статут на тим от Висшата лига това са джобни пари. Със стадион за 54 000 фенове, който вероятно ще привлече нова генерация фенове към цветовете на тима, бизнесът също гарантира големи приходи.

И с това – твърде голяма вероятност Уест Хем да стане константна величина в елита на английския футбол.

А ако един тим печели трофеи, глобалната му популярност расте – това е ясна зависимост, доказана в годините.

И докато ръководството на клуба потрива ръце, в Англия си задават въпроса колко обществени средства отидоха за стадион, който оттук насетне ще носи големи приходи само на един частен клуб.

Защото се оказа, че реконструкцията на Олимпийския стадион струва цели 272 милиона лири.

След олимпиадата арената бе променена, 20 хиляди от местата и – премахнати, а покривите – изцяло подменени, за да покрият целите трибуни. Преди игрите бе взето решение за временни конструкции като покритие, но се оказа, че това оскъпи още проекта по реновирането. Сега промененият стадион е готов за футбол във Висшата лига, но остава с лекоатлетическа писта край терена.

Това бе условието, което спря Тотнъм от сделката. И тук идват големите обществени дебати.

Уест Хем е съгласен да има писта, но плати само 15 милиона лири свои пари и получи готовия, реконструиран стадион.

Тотнъм бе готов да инвестира 85 милиона в комплекса „Кристъл Палас”, смятан за спортно сърце на Лондон с лекоатлетически стадион и плувен басейн за олимпийска подготовка. Срещу това клубът искаше Олимпийския стадион, но без пистата за атлетика.

Сега цената на Олимпийската арена стигна 710 милиона лири след първоначалните работи и реконструкцията. Това е почти колкото струва „Уембли”!

Та парите на данъкоплатците потънаха в стадион, от който скоро ще печели пари основно Уест Хем. Като верижна реакция, заради пропадналата сделка с Тотнъм, е на път да загине и комплексът „Кристъл Палас”, който няма кой да ремонтира и модернизира.

А Лондон можеше да удари с един куршум два заека. Ако Тотнъм бе получил Олимпийския стадион, това гарантираше далеч повече бизнес там – клубът е доста по-популярен, а и даваше бъдеще на стария олимпийски дом на града.

В добавка, не всички от феновете на Уест Хем са във възторг от преместването. Техният дом винаги е бил „Болейн Граунд” в квартала Ъптън Парк и не им пука за модерното съоръжение.

Статуя на Боби Муур пред него няма, нали...?

Изобщо – сделка с един печеливш. Ръководството на Уест Хем, което потрива ръце и сънува милиони приходи.