Напред, към неизвестността

Той не обича да остава в сянка прекалено дълго. На моменти напомня на разглезено момиченце, което родителите му са завели на чужд рожден ден, а то не разбира защо вниманието и подаръците не са за него.

Как по друг начин да си обясним факта, че новината за предстоящата продажба на акции на Милан се появи в пресата точно в навечерието на финала в Шампионската лига?

Тогава, в събота сутринта, няколко милиона читатели разгърнаха вестниците и видяха снимка на усмихващия се Силвио Берлускони непосредствено до информацията за мача на годината.

„Струва ми се, че най-после открих нов инвеститор за клуба“, каза дон Силвио, цитиран от водещите италиански издания.

Но думите на „Ил Кавалиере“ твърде често се разминават с действителността.

Политикът, на практика загробил дясната идеология на Апенините,

отдавна е свикнал да казва само онова, което му е изгодно

Преди два месеца например той заяви: „Продажбата на 75% от акциите на Милан е факт“. Пак по онова време се твърдеше, че сумата на сделката варира от 1 до 1,5 млрд. евро.

Разбира се, всички подробности бяха запазени в най-строга тайна, но журналистите все пак докопаха нещичко. Президентът настоявал дъщеря му Барбара да запази поста си в ръководството. В крайна сметка, по неизвестни причини всичко пропаднало.

Сега пък двете страни заявяват, че на практика са се разбрали за всичко.

В близките шест седмици италианската компания „Фининвест“ и тайландската „Таечобол“ ще съгласуват всички юридически детайли. Очаква се азиатците да платят 480 млн. евро.

Казват, че след фиаското през април Би Таечобол направил всичко възможно този път преговорите да приключат успешно. Той не обяви предварително за пристигането си в Италия, за всеки случай отседна в друг хотел и избегна каквито и да е гръмки изявления.

Правилно – парите обичат тишината.

Привържениците на Берлускони побързаха да провъзгласят случващото се за блестящ триумф.

Босът демонстрирал изключителна находчивост,

като получил огромна сума, запазвайки контрола върху клуба

При това привлякъл стратегически инвеститор, който ще развива марката на „росонерите“ в Азия.

За разлика от Масимо Морати, който след продажбата на 70% от акциите си на Ерик Тохир, неведнъж изказвал съжаление за решението си в честни разговори.

Възникна даже безумната идея (типично за „нерадзурите“), предложена от някогашния президент Ернесто Пелегрини – тифозите да откупят клуба от индонезиеца.

Дон Силвио пък си намерил балък с дълбоки джобове. Или, както

казва в такива случаи един от най-добрите му приятели – партньор

В Милан всички решения щели да взимат доверените хора на Берлускони, а азиатците – само да вадят пачки. И ако в близките години „росонерите“ постигнат някой успех, той ще се свързва със семейство Берлускони.

Именно за това си мечтае „Ил Кавалиере“ – той иска да си тръгне като победител.

Предполага се, че в близките 18 месеца в оперативното ръководство на клуба няма да настъпят съществени промени. Както и преди, властта ще бъде поделена между Адриано Галиани и Барбара Берлускони. Той ще отговаря за футболните въпроси, а тя – за финансовия аспект.

Важна част от проекта е строителството на собствен стадион, който може да бъде кръстен на най-успешния президент в историята на Милан. С помощта на азиатските си приятели и новата си арена „росонерите“ планират значително да увеличат приходите си, намалявайки изоставането от европейските грандове.

На хартия всичко това изглежда красиво и многообещаващо. Но само

за хората, които не желаят да вникват в някои дребни подробности

„Фининвест“ даде на Мистър Би осем седмици, за да купи 48% от акциите на Милан. Засега последният не е похарчил нито евро. Затова и заглавията в пресата, че Берлускони е продал почти половината от клуба, са некоректни.

Напълно възможно е да не бъде постигнато окончателно споразумение, както вече се случи през април.

Пък и за какво е необходимо цялото това време?

Като изхождаме от практиката в Италия, обикновено преговорите за продажбата на футболни клубове в страната остават в тайна до самия им край. Обществеността научава всичко, когато сделката е свършен факт.

Ето защо мнозина смятат, че двата месеца са нужни за уговарянето на допълнителните клаузи в договора, съгласно които Берлускони се задължава да продаде своя дял в Милан.

Вероятно Би Таечобол ще получи опцията да изкупи контролния

пакет акции. Цитира се и срокът на опцията – не повече от година

Но в такъв случай защо се налага сделката да се сключва на части?

Очаква се наесен да излезе широко анонсираната книга „MyWay“, в която бившият премиер на Италия разказва на журналиста Алън Фридман за многобройните съдебни процеси, за бъдещето на Милан, за отношенията си с жените и със световните лидери – от Джордж Буш и Михаил Горбачов до Барак Обама и Ангела Меркел.

Няма нужда да напомняме колко важен е за Берлускони собственият му статут. Съгласете се, че „бивш президент и собственик на Милан“ звучи почти обидно. Виж, настоящ – това е съвсем друга работа.

Въпреки широко разпространеното мнение,

засега в сметката на Милан не са постъпили

никакви 150 млн. евро за трансфери

Ако в близките дни „росонерите“ купят някаква звезда, ще трябва да платят за покупката със средства, получени на кредит.

В същото време сумата от 480 млн., която тайландецът щял да плати, изглежда силно завишена. В това ще ви уверят не само конкурентите на Берлускони като Андреа Аниели, но и всички хора в Италия, които горе-долу разбират от финанси.

Ако по-малко от половината акции на клуба струват толкова, то целият пакет трябва да има стойност от един милиард.