Просто кажете "не"

Емисарите на Международния олимпийски комитет (МОК) и ФИФА, ръководният орган на световния футбол, обичат да пеят сладки песни на държавните служители, когато дойде време за голямо събитие.

За да примамят градовете и страните да кандидатсват за домакини на Олимпийски игри и Световно първенство по футбол, те обещават огромни инвестиции за модернизиране на инфраструктурата, траен тласък на туризма в региона, подобряване на общественото здраве, един месец в центъра на световната сцена и вечна признателност от избирателите.

А въпросът с разходите? Е, ефектът на инвестициите вероятно ще бъде достатъчно голям, за да ги оправдае, и проектите винаги могат да бъдат финансирани с дългосрочни заеми, но все пак...

След широкото медийно отразяване на финансовата страна на игрите в Лондон и Сочи, както и на световното първенство по футбол в Бразилия, едва ли е изненада, че тези възвишени уверения рядко се сбъдват.

Но дори и преситените с информация по темата читатели вероятно ще бъде шокиран от доказателствата, които излага в "Circus Maximus", кратка полемика от Андрю Зимбалист, американски спортен икономист, който разкрива мащаба на измамата, която предхожда тези събития и разочарованието, което следва след края им.

Лайтмотивът на книгата е, че "икономическият хазарт" да се кандидатства за тези форуми и да се очаква потенциално висока възвращаемост е неоправдано.

В действителност, "Circus Maximus" не оставя никакво съмнение, че при сегашните условия, разумните правителства и градски управи трябва всячески да избягват кандидатурите.

По принцип няма причина домакинството на тези събития задължително да бъде икономически автогол.

С телевизионните права, продажбата на билети, лицензионните и спонсорски договори, игрите в Лондон, генерираха 5.2 милиарда щатски долара приходи.

В град с достатъчно спортна инфраструктура, хотели и транспортна комуникация е лесно да се организира подобно събитие и да излезе на печалба. Така беше и с Лос Анджелис през 1984 г. и едни от най-успешните игри в историята.

Но през последните няколко десетилетия МОК присвоява все по-голям дял от приходите за себе си. Най-новите публични данни разкриват, че сега в хазната на комитета влизат повече от 70% от олимпийските ТВ приходи, което е огромен дял на фона на онези 4% между 1960 г. и 1980 г.

И има малко доказателства в подкрепа на прогнозите, че домакинството ще доведе до скок приходите от туризъм.

Пекин и Лондон привлякоха по-малко посетители по време на Олимпиадите през 2008 г. и 2012 г. съответно, отколкото през същия период година по-рано.

Международните организации твърдят, че също поемат част от разходите. Специално ФИФА финансира пълния размер на оперативния бюджет по световното в Бразилия.

Но "оперативните" разходи представляват само малка част от цената на домакинството. Лъвският пай отива за строителство, както и за транспорт, който да осигури придвижването на публиката между различните места, на които се провеждат съревнованията.

Тези разходи се поемат изцяло от страната домакин.

Въпреки че няма формално изискване съоръженията да бъдат нови, МОК и ФИФА напоследък избират градовете с най-амбициозните строителни планове.

Необходимостта да се строи толкова много и толкова бързо принуждава данъкоплатеца да плаща между 4-10 пъти повече от първоначално предвиденото.

За да оправдае тези разходи, привържениците на домакинството често твърдят, че тези инфраструктурни проекти ще продължават да носят ползи дълго след като събитията свършат.

Подобни твърдения са почти обидно подвеждащи. Зимбалист предлага обиколка на "белите слонове" в градовете, които са домакинствали на големи форуми.

В Атина стадионът за волейбол е обрасъл целият, а на този за софтбол никнат дървета. В Пекин пистата за колоездене е покрита с плевели, а в Бразилия стадион с 40 000 седящи места приема мачове от Серия "Б" пред около 1000-1500 през седмица. Всички тези съоръжения струваха милиони, а поддръжката им поглъща още толкова.

Може би единственана положителна констатация в работата на Зимбалист е, че потенциалните домакини помъдряват от лошите сделки, които МОК и ФИФА се стремят да им натрапят.

12 града домакинстваха за Олимпиадата през 2004 г., а за тази през 2020 г. са само 5. Само Алмати и Пекин пък искат зимните игри през 2022 г., след като Осло отпадна миналия октомври.

Това идва като подкрепа на твърдението на холандското правителство от 2012-а, че в бъдеще само недемократична страни ще плащат да са домакини на големите събитията.

Ако МОК, който търгува игрите като движеща сила за мир и хармония, иска да избегне да се превърна в пропагандно средство за авторитарни режими, трябва да преосмисли политиката си.

Наскоро бе създадена работна група, която да предложи промени в процеса за подбор на кандидати за домакинство.

Зимбалист предлага редица предложения за реформа.

Най-важното ще бъде за МОК и ФИФА да се откажат от своите предпочитания за ново строителство и да дадат справедлива оценка на офертите, които разчитат на съществуващите съоръжения.

Той също така предлага ограничаване на броя на кандидатстващите градове, регулиране на разделянето на приходите от телевизионни права в полза градове домакини, по-прозрачна изборна система и засилен контрол върху членовете.

Също така МОК и ФИФА трябва да направят много повече за ограничаване на разходите и подобряване на прозрачността и отчетността.

Тогава ще има шанс тенденцията да се промени.