Да закрием ли футбола?
Професионалната игра у нас е битка за оцеляване и лицензи
Днес чух виц за ЦСКА в бирарията, след редовния квартален мач с приятели. Беше смешен. Нещо от сорта – как целта на отбора през пролетта била да вкара гол, а наесен – да не ритне нито една топка в реката край селския стадион, на който играе поредния си мач.
Вчера вицът беше за Левски. Трибуната на Тонев била с бетон, спестен от поредната Бойкова магистрала. И адвокатите наследствено влизали в управлението, било задължително да си с юридическо образование да водиш Левски.
Изобщо – шеги и закачки. На масата в бирарията имаше и двама фенове на Локо (Сф), които не се смееха на нито един от вицовете.
Наесен вечно дерби няма да има. За някои софиянци от една все по-модерна прослойка това е добре дошла новина – още една събота, в която по центъра ще е спокойно и могат да си разходят новите дрехи на разходка без притеснения от побоища, бомбички и напрежение.
Но истината е, че никой на масата не се радваше на факта.
Левскари, цесекари и локомотивци осъзнаваха, че футболът ни е постен без отбори с такава аура и влияние. И става все повече такъв.
Няма вечно дерби, няма тръпка, дори „железни бригади” няма вече, няма усещането за нещо истинско – това, което те държи до съботата.
Футболът отива към тотално усредняване и нормализиране на пулса, след което ще стане така, че ще гледаме мачове по задължение или от нямане какво друго да правим в събота, докато децата си почиват следобедно.
Или пък – няма да ги гледаме изобщо, защото четирите лева в повече на месец за платен канал с родната „А” група вече ни се струват с 2 идеи по-малко разумна инвестиция.
Двете идеи си имат име – ЦСКА и Локо (Сф).
Догодина на тяхното място може да е Левски. Нищо чудно и така да стане. Въпрос на конюктура.
Днес към управленските лостове на „Герена” има интерес, утре може обаче силните на деня да са други. Клуб със 101 години история и над милион привърженици зависи от това кой на какъв кеф е днес, за да му помага. Както видяхме с ЦСКА и Локо – точно така е у нас.
Николай Гигов даваше по 1 милион лева за футболисти като Анатоли Нанков през годините. Сега Локо потъна заради дълг около 1 милион общо към НАП.
Гигов абдикира – просто реши, че му е писнало от футбол.
„Титан” плащаха стотици хиляди евро заплати на футболисти, които не играха официален мач с екипа на ЦСКА. Не им пукаше да последствията. И след тях корабът потъна.
Батков докара Левски от здрав финансово и спортно-технически клуб след влизането в Шампионската лига през 2006-а до ръба на фалита и треперене за лиценз.
В един момент се къпеше в шампанско, в следващия се държеше за главата и пиеше успокоителни. За да стигнем до етап, в който май вече не му пукаше.
Такива управници докараха феновете дотам, че вече не се чудят кой е поредният нов играч в отбора и дали лявото крило има качествата да заиграе като скрит нападател, а обсъждат кой кой е в ръководството, на кой е човек и за какво се бори.
Това са реалностите.
Та на масата си говорихме за стари дербита, за мачове от 90-те, не от 50-те на миналия век.
Съвсем наскоро бяха. И на тях имаше по 30-40 хиляди, беше емоция. Всеки на масата имаше спомен от всеки един двубой. Тук гол вкарал еди кой си в края, в онзи мач спорна дузпа решила нещата, а в третия станало нещо съвсем различно, но се помни.
Какво е футболът ни без традициите му и любовта, без историята, без страстта на дербитата.
Tweeeet me!Накарайте някой да се сети за детайли от мача Берое – Лудогорец от тази пролет. Или нека да е Литекс – Лудогорец. Трудна работа.
С две думи – какво е футболът ни без традициите му и любовта, без историята, без страстта на дербитата.
Каквото е той за хората, които парадират и се бият в гърдите, че дават пари за него. Бизнес бил. Егати бизнеса, който акумулира загуби от 60 милиона лева за 2 години! Изключваме 2-3 отбора и останалите просто оцеляват. Кретат, вегетират.
А страст изобщо не е останала, това е притеснителното. Майната им на парите.
Такъв футбол не ни трябва. С него и без него – все тая.
В двумилионна София средната посещаемост на мачовете на Левски и ЦСКА едва надхвърля 4000 души. На Локо и Славия е под 1000.
А бяха времена... говорихме си и за тях.
На Славия – Локо имаше по 15-20 хиляди на „Васил Левски”.
Тези времена едва ли ще се върнат. Не е реалистично. Чака ни есен с емоции около точката на замръзване. С кого ще играе Левски? Със Славия? Най-старото дерби е толкова загубило блясъка си, че на двата пролетни мача общо се събраха зрители, колкото имаше на премиерите на "Междузвездни войни" в кино "Сердика" през 80-те.
Най-големи емоции се очертава да дойдат от гостувания на ЦСКА и Локо в мачове с традиционни съперници от региона като Перник, Петрич, Сандански и Дупница.
И там футболът е извън професионалните групи, а са градове с голяма любов към играта. И можем да се обзаложим, че страстта е много по-голяма от тази в Разград и Ловеч, където ще гледат евротурнири. Традициите са различни.
Професионалният ни футбол е някаква надпревара за лицензи. Има 3-4 традиционни отбора с армии фенове, повечето оставащи далеч от стадионите от години. Не ги влече зрелището.
Дали да не го закрием? Да го направим изцяло аматьорски.
Поне временно, за да се върне жаждата на хората да него. И да стане пак като в квартала, където всеки говори през другия след края, има мнение и се пали за играта.
И не дава под 100 процента от себе си на терена.
0 коментара