Накъде върви Бразилия

ЗАВИСИМОСТТА ОТ НЕЙМАР

Мачът с Парагвай го показа нагледно: Бразилия все още е прекалено зависима от Неймар.

Постепенно свикнахме да не чакаме петкратните световни шампиони да показват рисков, зрелищен футбол в големите мачове. Но бяхме свикнали Бразилия поне да контраатакува мощно (както беше във финала на последната Купа на конфедерациите).

„Селесао“ на големи турнири в последните 13 години

2003

Купа на конфедерациите – отпадане в групата

Бразилия – Камерун 0:1

Бразилия – САЩ 1:0

Бразилия – Турция 2:2

2004

Копа Америка – победител

Бразилия – Аржентина 2:2 (4:2 с дузпи)

2006

Световно първенство - 1/4 финал

Бразилия – Франция 0:1

2007

Копа Америка - победител

Бразилия – Аржентина 3:0

2009

Купа на конфедерациите - победител

Бразилия – САЩ 3:2

2010

Световно първенство – 1/4 финал

Бразилия – Холандия 1:2

2011

Копа Америка – 1/4 финал

Бразилия – Парагвай 0:0 (0:2 с дузпи)

2013

Купа на конфедерациите – победител

Бразилия – Испания 3:0

2014

Световно първенство – полуфинал

Бразилия – Германия 1:7

2015

Копа Америка – четвъртфинал

Бразилия – Парагвай 1:1 (3:4 с дузпи)

 

На четвъртфинала на Копа Америка Парагвай игра агресивно и компактно и без звездата на Барселона Селесао все не успяваше да организира бърз преход от защита в атака.

Нито Коутиньо, нито Фирмино, нито Вилиан не показаха нищо, което би могло да помогне на „златистите“ да се избавят от етикета „отбор с един играч“.

Между другото, загубата от Парагвай лиши Бразилия от два допълнителни мача на турнира и сега тимът ще трябва да се оправя без Неймар в първите срещи на изключително тежките световни квалификации в зона Южна Америка.

Картинката става още по-безнадеждна, ако си спомним

двубоя от групата с Колумбия,

в който Бразилия не създаде нищо дори в присъствието на Неймар

ХАОСЪТ В ЦЕНТЪРА НА ЗАЩИТАТА

Тиаго Силва беше един от малкото бразилци, чиято репутация не пострада заради онзи кошмарен полуфинал на домашния мондиал. Защитникът на ПСЖ просто не игра срещу Германия заради натрупани картони.

Изглеждаше, че Силва ще стане ключов играч за тима на Дунга. Вместо това малко след като бе назначен, селекционерът обяви, че дава капитанската лента на Неймар.

Поводът беше, че в осминафинала на световното срещу Чили защитникът отказа да бие дузпа. Освен това заради контузия Силва пропусна първите мачове на Бразилия след световното, а в негово отсъствие Давид Луис се сработи с Миранда.

Силва заяви открито, че е недоволен от решението на треньора. Не се стигна до голям скандал, но Дунга явно нищо не е забравил.

Копа Америка „златистите“ започнаха с титуляри Луис и Миранда, а Силва трябваше да гледа от пейката. Контузията на Луис Густаво обаче принуди селекционера да прекрои състава и да върна Тиаго Силва в стартовата единайсеторка.

И именно Силва стана главен виновник за краха на Бразилия

Той подари дузпа на Парагвай, като необяснимо игра с ръка в наказателното поле 20 минути преди края.

Опасенията на Дунга на практика бяха потвърдени: бившият капитан провали отбора в решаващия момент.

Диагнозата е неутешителна: в бразилския национален отбор играят двамата най-скъпи централни защитници в света, но след Копа Америка стана ясно, че не може да разчита напълно нито на единия, нито на другия.

ЛИПСАТА НА ГРАДИВЕН ИГРАЧ В СРЕДАТА

Фернандиньо, Луис Густаво и Елиас са все добри футболисти. Нито един от тях обаче не е способен да „връзва“ играта. Те отнемат топката, пресират, правят нарушения, но когато кълбото е у тях, единствената им мисъл е да поемат колкото се може по-малко рискове, за да не сбъркат.

Това е много стара история. Още през 80-те г. в Бразилия решиха, че ако „Селесао“ продължи да разчита на фини диригенти в центъра на терена, мощните европейци просто ще мачкат отбора.

Треньорите се довериха на статистиката, според която ако в една комбинация бъдат направени повече от 8 паса, вероятността тя да бъде завършена успешно, пада драстично.

Бразилците решиха атаките да минават през атакуващите бекове

и наблегнаха на статичните положения и контрите

Тази рецепта донесе успех през 1994 г. (с Мауро Силва и Дунга) и през 2002 (с Жилберто Силва и Клеберсон). Да не забравяме обаче, че в първия случай в нападението на „Селесао“ блестяха Ромарио и Бебето, които бяха в разцвета на силите си, а във втория Бразилия разчиташе на триото Роналдо – Ривалдо – Роналдиньо.

А оттогава насетне схемата не дава резултат, особено когато на петкратните първенци на планетата им се налага да догонват в резултата (както например срещу Холандия през 2010).

Както отбеляза преди време Доривал Жуниор, един от първите треньори на Неймар, бразилските централни полузащитници просто са забравили как се подава топката.

По всичко личи, че Бразилия на я чака нищо добро, докато не открие своя Шави или Пирло.

НЯМА И ЦЕНТЪР-НАПАДАТЕЛ

Германия показа на Бразилия по най-болезнения начин, че световен шампион се става и без звезден централен нападател.

В приятелските мачове Дунга работеше по въпроса. Не че селекционерът има и особен избор – Диего Тардели и Луис Адриано не радват с изявите си в националния тим, а Роберто Фирмино не играе като център-нападател в клуба си.

Засега Бразилия си няма нов Роналдо или поне нов Луис Фабиано и този отбор вероятно трябва да се стреми именно към игра без типична „деветка“.

Но ако съдим по Копа Америка, в момента

Дунга няма представа как точно да организира въпросната игра

Случващото се засилва още повече очакванията към Неймар, от когото и без това се иска твърде много.

РЕЗУЛТАТЪТ Е ПО-ВАЖЕН ОТ ИГРАТА

След отпадането на Бразилия от Копа Америка усещането е горе-долу същото, както и след краха на световното преди година.

Работата не е в някакъв конкретен играч или в треньора. Проблемът не е в някакъв определен пост, нито дори в загадъчната грипна епидемия, която уж повалила почти целия отбор.

Работата е там, че

целият бразилски футбол

отдавна върви в някаква погрешна посока

Мондиал 2010 с чистите разбивачи Жилберто Силва и Фелипе Мело, Мондиал 2014, на който бразилците едва не убиха Хамес Родригес, Копа Америка 2015, на която „Селесао“ отново демонстрира пълно безсилие и липса на плеймейкъри.

Срещу Венесуела в групата при 2:0 Дунга пусна на терена двама централни защитници, вместо двама нападатели.

За Бразилия ефективността (за сметка на футбола) се е превърнала в някаква болезнена мания.

Всъщност тази готова на всичко в името на победата Бразилия сигурно е най-вълнуващият национален отбор в света.

Тя непрекъснато преживява някакви тежки драми, конфликтът ѝ със собствените традиции е просто смайващ, голямата звезда буди непрекъснати спорове, а всяка нейна загуба се приема като края на света.

Жалко само, че да гледаме как играе тази Бразилия става все по-безинтересно и безсмислено занимание.