Повтаря ли Григор пътя на Бербатов?
Толкова много талант и потенциал, но ще има ли сили за Еверест?
Най-лесното нещо на света е да критикуваш, казват. Храна за това има много, обекти на критики – също.
Григор Димитров е лесна мишена – това също е ясно.
Най-популярният ни действащ спортист, най-атрактивната ни звезда въобще, световно известен, млад, разпознаваем, талантлив и с потенциал далеч зад хоризонта. Именно тук идва засечката.
И тънката разлика между големия талант и този, който е успял да разгърне всяка брънка от възможностите си, да осъществи пробива, да натисне с онзи екстра метър и усилие, за което говори героят на Ал Пачино във „Всяка една неделя”.
Там той казва, че този „екстра ярд” решава мачовете. Усилието да се протегнеш отвъд нормалното и да дадеш предимство на отбора си.
Виждали сте го и в тениса, който е индивидуален спорт. Рафа Надал с окървавени от мазоли ръце, който през болката удря топката зверски и някак налага волята си над Григор.
Григор не може да извърви засега този екстра метър. Да добави тази екстра злоба в удара.
Tweeeet me!Ноле, който на пръв поглед е пречупен, но стиска зъби и обръща мачове с убийствена психика и дух,. Както и Федерер в златните му години, който бе с глава и рамене като класа над останалите, но и изключително рядко допускаше сривове.
Григор не може да извърви засега този екстра метър. Да добави тази екстра злоба в удара. Да нокаутира съперника без жал и с решителен удар, вместо да прати топката в мрежата при брейкпойнт. Да пречупи съдбата, да я подчини на волята си.
Затова и някак остава привкус, че огромният му талант си остава... просто огромен талант.
С неговите качества и разнообразие на ударите, с физиката му, изградена при Роджър Рашийд, той би следвало да е постоянна величина в топ 10 и да притиска Джокович и Мъри при всяка възможност.
Не, това не е струпване на свръхочаквания върху плещите му. А яд от това, че мнозина далеч не толкова талантливи играчи са пред него в ранглистата и стигат по-напред във важните турнири. Те са готови на този екстра метър и екстра усилие.
Аналогиите с Димитър Бербатов също са лесни. Както и критиките.
Но не е целта да зачеркваме малкото световно качество, което имаме в спорта.
Сравненията просто се набиват в очи и са твърде много.
Бербатов на върха на кариерата си стигна... в подножието на величието. Пътят му във футбола е страхотен – шампион на Англия, голмайстор на Висшата лига, вечен реализатор номер едно на България. Но това ли бе върхът му?
Та в средата на първото десетилетие на новия век едва ли имаше по-надарен с талант централен нападател в Европа.
Помните ли головете му с дъх на гениалност, пируетът срещу Рома (който не го е видял, да си го пусне в youtube), удари с външната част на крака, накарали английските коментатори да прегракват?
Финтове, които те карат да си кажеш – това пък какво беше?!
Бербатов в силата си бе уникална гледка. Правеше футбола да изглежда лесен, а изпълненията му се повтаряха по цели вечери по „Sky”.
Тук казваме „стоп” и питаме: На кого ви напомня? Хотшотовете на Григор се въртят по тенис каналите вероятно повече пъти от ударите на всеки друг топ тенисист.
И това е чудесно, радващо...
Но Бербатов не успя на последната крачка към върха. Да си в устата на Европа повече от десетилетие и да си номиниран едва веднъж в 50-ицата за „Златната топка”... Малко е.
Не казвайте, че класацията е абстрактна. Напротив – показателна е.
Да не успееш да убедиш с головете и играта си най-добрия мениджър на нашето време, че мястото ти е в неговия отбор, и то след 20 гола за сезона... Липсва нещо.
Това екстра усилие, онзи метър, за който говореше с неповторимата си интонация Пачино...
Това различава отличния играч от големия такъв. От великите.
За съжаление, човешкото око е ненаситно. А когато гледаш как Бербатов има талант, колкото за 15 от другите 21 играчи на терена, ти се иска той да е №1. Не в мача, а въобще.
Когато гледаш ударите на Григор, бекхедна с една ръка, който е опънат като конец по линията, лоб, удари по диагонала, невероятни изпълнения...те е яд, че отпада от Гаске или Монфис, когато би следвало да се равнява с Джокович и Мъри.
Лесно е да критикуваш, ще кажат отново и след тези редове. И ще са прави. Но тук не критиката е съществена.
А това, че гледката на това да успяват хора, които нямат таланта на Григор и Бербатов, но имат в себе си „екстра ярда”, оставя чувство за нещо недоизпълнено.
За разлика от Димитър, Димитров има още време пред себе си. Талантът му си е все там, уменията, потенциалът... той не ги е загубил.
Просто трябва да намери в себе си „екстра метъра”.
И да направи крачката, която ще го вкара в историята.
0 коментара