Всичко от днес На фокусЕВРО 2016

Дежавю за Аржентина

„Гаучосите“ изживяха наново миналогодишния кошмар срещу Германия

Sportinglife 11:00 ч., 05 Юли 2015

815

Getty Images

120 минути финалът на Копа Америка беше като стара, надеждна кола, започнала да губи битката с времето.

Един мач, който най-добре може да бъде описан с думи като „за малко“ и „какво ли щеше да стане“. Прехвърчаха искри, но нямаше истински огън, докато накрая, при дузпите, двубоят не изригна в чилийско червено.

Най-после домакините на турнира успяха да спечелят трофей!

Чили се възползва отлично от обстоятелствата

Дейли Мейл“ постави няколко акцента след драматичната развръзка на Копа Америка.

Всичко се нареди в полза на Чили

Всичко се подреди идеално за отбора, който чакаше този триумф от 99 години.

Чили беше в най-лесната група, а Аржентина и Бразилия се озоваха в другия поток.

Домакините се радваха на някои съмнителни съдийски решения в своя полза, а опонентите им в отделните мачове получиха три червени картона.

По трибуните десетки хиляди създаваха изключителна атмосфера във всеки двубой, подкрепяйки неистово своите.

По думите на Артуро Видал Чили има своето „златно поколение“, докато никоя от традиционните сили на континента не е в оптимално състояние.

В крайна сметка Чили беше най-добрият отбор на турнира, въпреки няколкото бонуса, които получи, и заслужено вдигна трофея.

Мъката на Меси продължава

Лео Меси направи идеален сезон. Но както винаги, на международната сцена нещата за него не се развиха по най-добрия начин.

Той вдъхнови Барселона да постигне забележителен „требъл“ и си върна званието на играч №1 в света.

Старите обвинения, че Меси никога не блести с националната фланелка, не са актуални. Достатъчно е да си спомним хипнотизиращия му дрибъл и трите асистенции срещу Парагвай.

Преди 22 години, на 4 юли 1993 два гола на Габриел Батистута донесоха Копа Америка на Аржентина. Сега всички в страната се надяваха, че е дошъл редът на Меси.

Не се получи. Суперзвездата на Барса играеше прекалено далеч от противниковата врата и непрекъснато беше обкръжен от няколко съперници.

Той отбеляза хладнокръвно от бялата точка, докато съиграчите му се провалиха и това е блестяща метафора на ситуацията в аржентинския национален тим.

Меси все още може да претендира, че е най-добрият футболист в историята, но докато не спечели нещо с „Гаучосите“, критиците му винаги ще имат силен довод срещу това твърдение.

Игуаин нямаше място на терена

Тата Мартино можеше да остави Серхио Агуеро в игра или да го смени с Карлос Тевес. И в двата случая щеше да постъпи по-добре, отколкото да пусне нападателя на Наполи.

Игуаин се представи ужасяващо. Той пропусна отличен шанс в последната минута и събуди спомените за невероятния си пропуск на финала на световното преди година.

Но това не беше всичко – при дузпите „Пипита“ изстреля топката в облаците и чилийците се възползваха от този подарък.

Всъщност може да се спори дали Игуаин изобщо има място в състава на Аржентина, която разполага с млади таланти като Лусиано Вието и Пауло Дубала.

Тата Мартино трябва да си ходи

Мартино има солидни постижения в кариерата си. Той направи Нюълс Олд Бойс шампион на Аржентина и изведе Парагвай до финала на Копа Америка преди 4 години.

Той обаче не става за треньор на клубове и национални отбори от най-висока класа.

От четирите аржентински треньори, чиито тимове стигнаха до полуфиналите, Мартино бе най-слабият.

Изборът му на стартов състав и някои тактически решения изглеждаха абсурдни.

Само срещу Парагвай на полуфинала „Гаучосите“ показаха игра, достойна за звездите, с които разполагат.

Пълна мистерия е нежеланието на Мартино да използва Тевес. В средата на терена Евер Банега щеше да е по-смел избор, отколкото Лукас Биля.

Когато Банега се появи на терена на финала, това стана за сметка на Хавиер Пасторе – дефанзивна смяна, подсказала, че Аржентина няма желание да притисне съперника.

В крайна сметка Мартино получи това, което заслужаваше.

Опонентът му Хорхе Сампаоли определено би бил по-добър избор за селекционер на Аржентина.

Аржентина пък изживя наново разочарованието от миналогодишното световно първенство.

Най-ярката характеристика на този отбор, разбира се, е невероятното индивидуално майсторство на футболистите. Но точно като в Бразилия преди година, бензинът на големите звезди изглежда свърши в най-важния момент.

Онзи изпълнен с радост футбол, който гледахме срещу Колумбия и особено при разгрома на Парагвай на полуфинала, се изпари във въздуха.

След обещаващото начало на финала, Анхел ди Мария се срина контузен, както стана и преди година.

Лионел Меси отново демонстрираше таланта си спорадично, вместо да бъде онзи неуловим гений, който на върха на силите си подчинява хода на събитията.

И точно като преди година срещу Германия, Гонсало Игуаин пропиля златен шанс.

Преди 12 месеца нападателят стреля изключително неточно отблизо, останал сам срещу вратаря през първото полувреме на финала на световното. Този път той се отчете с пропуск в самия край на редовното време при една контраатака.

Меси изведе Лавеси, който потърси Игуаин на далечната греда. Нападателят на Наполи обаче едва успя да стигне до топката и не успя да я засече в зеещата врата. По-бързият Серхио Агуеро, когото Игуаин замени, може би щеше да го направи.

Това беше мач, който обещаваше да се превърне в голов пир между отбори с куп звезди в нападение, които атакуват по-добре, отколкото се бранят.

Очакванията не се сбъднаха - донякъде заради умората в края на сезона, както и заради предпазливостта и стремежа да бъде неутрализиран съперникът.

Треньорът на Чили Хорхе Сампаоли намери начин да играе с трима в центъра на защитата, без да пожертва плеймейкъра Хорхе Валдивия. Триото в отбраната на домакините обаче се състоеше изцяло от преквалифицирани халфове – Франсиско Силва, Марсело Диас и Гари Медел.

Това бе огромен риск. Всички те получиха жълти картони преди почивката за нарушения, които полузащитниците обикновено могат да си позволят, но при защитниците подобни фаулове могат да се окажат фатални.

Ако Аржентина бе наложила добър ритъм през второто полувреме, тези жълти картони вероятно щяха да се превърнат в червени. „Гаучосите“ обаче играха с олово в краката.

Още в първите мачове на турнира селекционерът Херардо Мартино се оплака, че отборът му не е в състояние да поддържа достатъчно високо темпо 90 минути.

В повечето си срещи аржентинците имаха инициативата, но в края силите им ги напускаха. Този път обаче Меси и компания не успяха да наложат трайно превъзходство.

Пасторе започна отлично, но по-късно се загуби и бе сменен в 80-ата мин. Влезлият на негово място Евер Банега първоначално освежи играта на своите с подаванията си.

Големият проблем беше, че отделните звена на аржентинците бяха доста разпокъсани. Агуеро оставаше изолиран от съотборниците си и получаваше топката с гръб към вратата, без да има кой да го подкрепи.

В този контекст влизането на по-високия и по-мощен Игуаин бе логично. Пост фактум обаче можем да заключим, че тази смяна се оказа фатална заради пропуска в 92-ата мин. и, естествено, заради дузпата, изстреляна високо над вратата.

И така, черната серия на Аржентина продължава. Хавиер Масчерано вероятно се чувства прокълнат от съдбата. Преди 11 години, малко след като бе навършил 20, той игра великолепно срещу Бразилия на финала на Копа Америка 2004.

„Гаучосите“ водеха с 2:1, когато Адриано изравни секунди преди последния сигнал. Сразени от този тежък удар, аржентинците загубиха след дузпи.

Миналата година, разбира се, беше ред на минималното поражение с 0:1 от Германия, а сега отново съмнителният ритуал на дузпите раздели Аржентина от голям успех.

Масчерано вече е на 31 и времето му изтича. На повечето му съотборници все пак им остава поне още един цикъл, още едно световно и една Копа Америка, за да сложат край на сушата.

Основният приоритет за този тим трябва да бъдат по-енергичните действия в защита. Аржентина можеше да пресира по-ефективно, ако имаше подходящите за целта играчи и да превърне предимството си от първото полувреме в мъртва хватка.

Иначе „Гаучосите“ бранеха добре наказателното си поле. Като се изключат двата неточни удара на Алексис Санчес, може да се каже, че вратарят им Серхио Ромеро скучаеше. Съотборниците му прекъснаха доста пасове и блокираха няколко удара. Но ако Аржентина бе способна да се защитава по-далеч от собствената си врата, да стои по-компактно на игрището, индивидуалните умения на звездите ѝ щяха да донесат дивиденти.

В крайна сметка в събота вечерта аржентинците бяха принудени да присъстват на празника, който съперниците им чакаха толкова дълго. Нищо чудно, да са се питали дали самите те изобщо някога ще изживеят подобен триумф.

Източник: ESPN

Аржентина Копа Америка 2015 Чили