Най-великите без титла

Времето тече. Лео Меси вече е на 28 години, а все още не е спечелил трофей с Аржентина.

Загуби два финала на Копа Америка и един на световно първенство. Със сигурност Меси ще е още в разцвета на силите си, когато ще бъде мондиалът в Русия. Последният му шанс да се изравни с Диего Марадона.

Единствената титла на Меси с Аржентина е на олимпиадата в Пекин през 2008 година, но тези купи не се броят сериозно във футбола. Иначе Лео няма от какво да се притеснява. Четири пъти е носител на „Златната топка“, за тази година най-вероятно ще получи и пета. Но... без титла с Аржентина.

Ето кои са другите големи звезди, които завършиха кариерата си без трофей с националния отбор.

Йохан Кройф – Холандия (48 мача, 33 гола)

Летящият холандец печели трофеи с Аякс, Барселона и Фейенорд, но никога с Холандия. На клубно ниво е станал десет пъти шампион, три пъти е спечелил КЕШ. Най-близо Кройф бе до световната титла през 1974 година, когато „лалетата“ загубиха финала от Германия с 1:2. Стана трети на Евро'76.

Ференц Пушкаш – Унгария (85 мача, 84 гола), Испания (4 мача, 0 гола)

Унгария доминира във футбола през 50-те години на миналия век. Подобно на Меси и Пушкаш стана олимпийски шампион през 1952-а, но загуби финала на мондиала две години по-късно. Унгария поведе с 2:0 на Германия, но накрая загуби с 2:3.

Еузебио – Португалия (64 мача, 41 гола)

Пантерата има 11 титли и една КЕШ с Бенфика. Най-големият му успех с националния отбор е третото място на Мондиал '66. През тези години португалският тим не бе готов за трофеи.

Зико – Бразилия (71 мача, 48 гола)

Бразилецът бе най-добрият играч в края на 70-те и началото на 80-те години по думите на Пеле. Зико стана трети на Мондиал'78 и стигна четвъртфиналите на световното през 1986 година.

Паоло Малдини – Италия (126 мача, 7 гола)

Малдини има седем титли на Италия с Милан и пет пъти е шампион на Европа. С националния отбор загуби финала на САЩ'94 от Бразилия и на Евро 2000 от Франция. Стигна до полуфинал на Евро 88. През 2002 година напусна националния отбор, а на Мондиал 2006 „скуадра адзура“ триуфмира с титлата.

Роберто Баджо – Италия (56 мача, 27 гола)

Още един велик италианец, който стигна до второто място на Мондиал 94. Именно Баджо изпусна една от дузпите на финала срещу Бразилия. Странно, но той така и не игра нито веднъж на европейско първенство.

Михаел Балак – Германия (98 мача, 42 гола)

Балак бе моторът на Бундестима на Мондиал 2002, но заради наказание пропусна финала срещу Бразилия, загубен с 0:2. Като капитан изведе Германия до финал на Евро 2008, но тимът падна от Испания.

Пол Гаскойн – Англия (57 мача, 10 гола)

Вечно ще се помнят сълзите на Газа при загубата от Германия с дузпи на полуфинала на полуфинала на Мондиал 90. Гаскойн се разплака заради жълт картон, който щеше да го извади от финала. От английските звезди в тази ранглиста могат да бъдат сложени също Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Стивън Джерард и Франк Лампард.

Михаел Лаудруп – Дания (104, 37 гола)

Лаудруп спечели куп трофеи с Ювентус, Барселона, Реал и Аякс. По време на квалификациите за Евро 92 Лаудруп напусна националния отбор на Дания. „Динамитът“ не се класира, но после бе включен служебно вместо Югославия. Накрая Дания стана европейски шампион, но без Лаудруп.

Кристиано Роналдо – Португалия (120 мача, 55 гола)

Времето за трофеи на Кристиано с националния отбор отминава както при Меси. Вече на 30 години като реални шансове остават Евро 2016 и Мондиал 2018. Роналдо плака заедно с цяла Португалия, когато на домашното европейско през 2004-а Гърция спечели с 1:0 на финала.