Петев влиза в „Невъзможна мисия”
„Накъде с този отбор”, както се питаше в един български филм
Ивайло Петев е новият национален селекционер, а от днес официално е с главна роля във филма „Невъзможна мисия”.
За 10 години нито един треньор не се справи със задачата да подреди нещата в този тим, където се смениха тарторите, но не и линията на развитие. Тоест – на пропадане.
Българският национален отбор е вероятно мястото, където някой 65-70-годишен треньор би пожелал да си завърши кариерата и допълни визитката.
Но какво кара един съвсем млад и тръгнал успешно в бранша специалист да се захване?
Петев стана два пъти шампион с Лудогорец преди да направи и добро име в Кипър. Да, между двата гастрола изживя и шока на „Герена”, където не го оставиха да води дори една тренировка.
Но идиотите, които го съблякоха, вероятно днес (ако могат да осъзнаят и помнят какво сториха), биха съжалявали горчиво.
Човекът не се страхува от предизвикателства, а това, което го чака в лагера на този отбор, е най-голямото такова дотук в кариерата му.
В националния има сериозна липса на игрови ресурс, защото е очевидно, че класните играчи се броят на пръстите на едната ръка.
Tweeeet me!В националния има сериозна липса на игрови ресурс, защото е очевидно, че класните играчи се броят на пръстите на едната ръка.
Говорим за ниво над или поне около средното европейско. Лидери няма, или поне на терена.
Защото се чува, че Ивелин Попов е сериозен тартор на тима, но само в хотела в Правец, където около него се е формирала и групичка на „поддръжници”. Именно те са един от проблемите, както намекна и Любо Пенев.
С основно ядро от Лудогорец, с 3-4 що-годе сериозни имена от клубове в чужбина, без нито един да играе в гранд, българският тим трябва да разчита на нещо, което никога не е имал.
Недостатъчно класните индивидуално отбори се обединяват и форсират на максимум стратегията, тактиката и колективизма.
Както и себераздаването на терена. Норвегия ни го показа, както дори и Малта тук. В София малтийците изглеждаха срещу нашите като проекция на това, което трябва България да покаже в групата като цяло. Максимална концентрация, висок дух и опит да спрем по-силния съперник.
Разликата е, че на нашите не им се получава. И това е проблем №1 за всеки селекционер поне от 4 години, когато от тима постепенно се оттеглиха Бербатов, Мартин и Стилиян.
Любо може да е спорен като изказ, поведение или отношения. Но е безспорен авторитет във футбола ни, а дисциплината е негово „А, Б”.
Дори той не успя да накара отборът да проумее, че шансът е в сплотеност и много тичане. Тоест – успя да го стори за около година в началото на режима си, когато националният се държеше солидно срещу Италия, победи Холандия и вдъхна надежда.
Но се видя – фокусът може да се запази много за кратко.
Последва типичният спад, а когато отборът трябваше да надгради едно ниво и да почне да печели мачове, които преди това със здрава игра не губеше, системата зацикли. Не стигна класа.
Водещите футболисти Попов, Манолев и Миланов не дадоха личен пример, а останалите... е, от тях никой не го е и очаквал. И потънахме пак в познатата кал, от която не се вижда нито европейско, нито световно.
"Накъде с този отбор, другарю Петев?", ако можем да перифразираме един стар български филм.
Да влезе новият селекционер Ивайло Петев – осъденият на... Е, хайде малко оптимизъм. Човекът има три месеца до мача с Италия, в които ще се запознае с обстановката. Да му пожелаем успех в ролята.
Дотук тя донесе само „Златни малинки” на предшествениците му.
Но всеки един в киното мечтае за „Оскар”, нали?
Дано Петев е човекът!
0 коментара