Най-верните футболисти

През това лято четири от иконите на съвременния футбол се разделиха с родните си отбори.

Испанският маестро Шави Ернандес напусна Барселона като европейски шампион и ще доиграе кариерата си в катарския Ал Сад. Английският идол Стивън Джерард си тръгна от Ливърпул и продължава в американския Лос Анжелис Галакси. Бастиян Швайнщайгер каза довиждане на Байерн и ще играе в Манчестър Юнайтед. А Икер Касияс, може би най-великият вратар в историята на Реал, вече е в Порто.

Има обаче играчи, които цял живот или почти са били безкрайно верни на родния клуб. Ето някои от тях.

Карл-Хайнц Кьорбел – Айнтрахт (Франкфурт)

Той никога не спечели Бундеслигата, въпреки че е нейният кавалер за най-много изиграни мачове. Четири пъти Кьорбел спечели купата на Германия. Изкара в Айнтрахт от 1972 до 1991 година, в които натрупа 602 мача. Никога не се съгласи на трансфер.

Клаус Аугенталер – Байерн

На 18 години дойде в академията на Байерн от Вилсхофен. Първият мач на Аугенталер в Бундеслигата е през 1977 г. Игра като либеро – пост, който вече не се използва във футбола. Ауге спечели 7 титли на Германия. След като прекрати кариерата си през 1992 година остана като треньор в тима. Чак през 1997 година напусна, за да поеме като старши австрийския ГАК. Общо натрупа 22 години в Байерн.

Раул Гонсалес – Реал

Нападателят не успя да остане докрай верен на Реал. В периода 1994-2010 г. Раул изигра над 700 мача за „кралете” и вкара 322 гола. Почувства се ненужен и премина тогава за два сезона в Шалке, където спечели купата на Германия. В момента на 37 години е в Космос Ню Йорк.

Алесандро дел Пиеро – Ювентус

Този човек е доказал какво е истинска любов. Може би никой друг не може да се мери с Алесандро дел Пиеро. Когато Ювентус бе изхвърлен от Серия А, той каза: „Един кавалер никога не оставя своята дама.” И остана в Юве. Вкара 20 гола в Серия Б, за да помогне за връщането в елита. През 2012 година Дел Пиеро призна, че вече не е за голям футбол и отиде в австралийския Сидни Юнайтед. За 19 години в Ювентус той спечели осем титли, купата на Италия веднъж, Шамипонската лига и Купата на УЕФА.

Паоло Малдини – Милан

Той се роди в Милано и днес също живее в Милано. И винаги е играл или работил само за един клуб – Милан. Може би няма друго име в света като това на Паоло Малдини, което да е толкова тясно свързано с отбора. 25 години защитникът бе футболист на Милан, в които спечели седем титли, една купа, пет пъти Шампионската лига. На 40 години през 2009-а прекрати кариерата си.

Франческо Тоти – Рома

Няма Тоти, няма парти. Такъв плакат има на почти всеки мач на Рома. Франческо Тоти е живата легенда на „вълците”. От 1993 година носи екипа на родната Рома. Любовта му попречи да спечели Шампионската лига или Купата на УЕФА. Просто защото не пожела да направи трансфер.Успя веднъж да стане шампион на Италия. Още не е сложил край на кариерата си.

Райън Гигс – Манчестър Юнайтед

Подобно на Раул, който като дете е започнал в Атлетико, Райън Гигс стартира детската си кариера в Манчестър Сити. След две години уелсецът се мести в Юнайтед. Уелската звезда става колекционер на трофеи. За 24 години (1990- 2014) Гигс спечели 13 пъти Висшата лига, четири пъти купата на Англия, два пъти Шампионската лига. На 40 години се отказа от футбола и остана като треньор в Юнайтед. Има 916 мача за отбора.

Пол Скоулс – Манчестър Юнайтед

Един от най-добрите приятели на Гигс, който има сходна съдба. За разлика от уелсеца Скоулс започва с футбола в академията на Манчестър Юнайтед. Броят на титлите му е малко по-къс, отколкотона Гигс.

Томас Шааф – Вердер

За Томас Шааф и Вердер има дълга история. Шест години той играе при децата, две години във втория отбор и 17 години в първия. След това Шааф преминава в треньорския щаб – седем години при децата, четири във втория отбор и 14 години в първия. Заедно всичко това прави 41 години Вердер! В кариерата си Шааф спечели три пъти Бундеслигата, четири пъти купата на Германия и КНК през 1992 година. Сега е треньор на Айнтрахт.

Михаел Цорк – Борусия (Дортмунд)

Днес той е спортен директор на Борусия. Но от 1978 година е служител на клуба. Започна при юношите, където заради дългата му коса го наричаха „Сузи”. Михаел Цорк игра 17 години за Борусия, вкара 131 гола, с което бе един от най-опасните халфове в Германия. Никога не изневери на своята любов. Два пъти стана шампион на Бундеслигата, ведънж взе купата, а през 1997 година спечели Шампионската лига.