Да започнем от нула с футбола

В събота в двата края на София най-старите клубове от столицата представиха съставите си за новия сезон. Левски събра към 1000 фенове за контрола с Локо (Пд), Славия нямаше и половината на мач с Банско.

Лято е, отпускарски сезон. Хората са по морето, това все пак са мачове без значение... Много аргументи има в защита на празните стадиони. Но погледнато отвъд търсенето на оправдания защо левскарите не се вдигнаха да идат до „Герена”, обективната истина е, че отливът от трибуните е ужасяващ.

Футболът у нас има лице, доста изкривено в огледалото на сделките за тв права и медийното представяне на фактите. Гледаш Лудогорец, скъп и добър отбор, който се бори за влизане в Шампионската лига с ресурси, като на Стяуа, Динамо (Загреб) и Панатинайкос. Не е представителна извадка за състоянието на клубовете ни.

Хората – използваме модерната дума „припознават” – успеха, а не отбора. Тоест – жадни са да видят победи, да участват в колективно триумфиране. Но това не са техните отбори.

Лудогорец не е отборът на региона и никога няма да бъде. Докато бие – ще ходят и някакви хора да го гледат.

Но къде са традиционните отбори? Мизерстващи в среднячество като Левски, Славия и Локо (Сф), като пловдивските тимове. Или съвсем потънали – както стана с ЦСКА, а преди това Спартак (Вн), Ботев в един момент, Етър...

Това не са отборите на хората. Те са съсипани с лошо управление и докарани до състояние да просят от шепа хора. Допуснато е от системата, от управляващия орган – БФС, както и от държавното ръководство. За пример може да ни е Румъния, където не оставиха Динамо (Букурещ) да изчезне и изработиха закон – за заслуги към спорта и футбола в страната, тимът бе оставен в елита без лиценз.

Като Сърбия, където правителството опрости дългове на Цървена звезда и Партизан, защото без тях няма футбол. Където и да идат тези два тима, местните чакат деня като национален празник.

В петък ЦСКА отиде с новия си отбор като за „В” група в Тетевен. Гледаш кадрите и не вярваш – препълнен стадион, че и хора отвън. Целият град е отишъл да види гранда, а и като за делничен ден – море от червени на мача. Контрола със Спартак (Пл).

Това се нарича отваряне на очи. Проглеждане. Че футболът е игра, че отборите с любимата емблема на гърдите трябва да ги има заради хората. Навремето Левски и ЦСКА отиваха в провинцията и градът се тълпеше на вратите на стадиона. От поне десетилетие в гостуванията на тези два отбора няма вече харизма, няма особената тръпка.

ЦСКА тръгва по път, по който Ботев се съвзе и обедини преди години. По 3000 души пътуваха с „жълто-черните” по села и паланки, съживиха клуба и това, което всъщност ги прави общност.

При ЦСКА се наблюдава подобно „проглеждане”. Истинският футбол не е в лобирането пред БФС, плащането тук и там, взимането на лиценз или привличането на играчи със заплати по 30 000 евро месечно. Той започва от публиката, от тръпката, от искрата.

Затова и в събота вечер на „Герена” хората не бяха много. Не че левскарите ги няма. Само преди 40 дни те бяха 11 000 в Бургас. Подкрепиха лудо отбора си на финала за купата.

Просто искрата започва да се губи. Пореден сезон в „А” група, принадлежаща на един отбор, без особени амбиции... Когато Левски не се бори за титла, за какво му е тази „А” група?

Една обиколка из кварталите край Руски паметник удивлява – колко емблеми на Славия виждаш по балкони, входове, автомобили. Къде са тези слависти в събота?

По домовете. Не това е техният клуб, не това е тяхната Славия. Същото като при левскарите. Локомотивци в София също има поне за един стадион. Но какво да ги накара да идат на трибуните? Години на политика на привличане на чужденци с големи заплати, а стадионът – оставен да се руши. Това не е тяхното Локо.

Футболът трябва да се върне към корените. Изкуственото поддържане на стандарти не помага. От трите финансово състоятелни отбора в „А” група единствен Литекс балансира с добра стратегия и мениджмънт. Продава добре, издържа се, привлича младоци и ги развива.

Лудогорец е изграден с инвестиция, далеч над разбираемото за България. Берое е в отлично състояние, но след намесата на община и държава, с построена база и ремонтиран стадион. А отборът от Стара Загора също мина през дъното, за да е в топ 3 на първенството сега.

Това е пътят – до чистилището, до проумяването на цялото безумие да пилееш пари в играчи, а не в стратегия. До отварянето към хората и възстановяването на взаимната връзка с тях. Фенове и клуб да са едно, да има химия и какво да кара 80-годишен старец и 16-годишен младеж да разчистват плановете си за събота, защото са на мач.

Формула няма. Но изходът е този.

Дали и кога ще минем всички през него, никой не може да прогнозира.