Остана ли влак за пътник №9?

Димитър Бербатов отдавна вече не е в окото на трансферните бури, където се размахват милиони за Стърлинговци, Погби, Депай-овци и Арда Турани. На 34 нападателят от Благоевград си кара колело с дъщеря си, почива си по родното море и чака оферти.

Не бърза за никъде. Свободен агент за първи път по това време през лятото, Бербатов няма срок да направи следващия си ход.

Него трансферен прозорец не го ограничава.

Има само един проблем. Намаляват опциите на отбори, които хем отговарят на изискванията на Бербатов, хем търсят играч на неговата позиция, с неговите финансови условия, но и възраст... С други думи – хем да е луксозна стока, хем ако може да не е първи избор.

Последният слух, ако четете агенции и вестници, гласи: Анталияспор. Звучи малко като петзвезден ол инклусив хотел за достолепни ветерани, тъй като там вече е Самуел Ето`о. Явно клубът гради имидж, а не конкурентен отбор. Опита да вземе и Роналдиньо...

Пропадна вариант Гърция, а в големите пет първенства на Европа нещата изглеждат труднички.

Финансовото състояние на по-малките клубове ги ограничава да вземат играч, който очевидно няма да се съгласи да играе за жълти стотинки. Извоювал си е правото да поставя условия и не е от тези, които отстъпват от тях. Знае какво предлага като качество и колко му е цената.

По-големите риби търсят играчи в друго състояние и на друг етап от кариерите.

Англия остава опция, но с дънни риби като Борнемут или Норич, което едва ли би се харесало на Димитър. Защото първенството там е не по-малко жестоко от времената, когато той пълнеше мрежите на противниците. Но беше в разцвета на силите.

Италия? Не го виждаме да радхожда фланелката на Сасуоло или Торино, които да лакатушат в средата на класирането. А и те предпочитат да налагат свои младоци или да въртят едни и същи имена на нападатели от калчото, които сякаш са играли за всички – сещате се: Джилардино, Матри, Куалярела, Тони...

Испания... И там някак нещата сочат към варианти тип Малага, Виляреал, евентуално Бетис. Но и това първенство е с огромен интензитет, не по-малко уморително от английското.

Германия не е вариант, при условие, че там е закон в последните години да налагаш младоци и се прави с огромен успех. Въпреки че репутацията му в страната е чудесна заради силните години в Леверкузен.

Франция, Холандия... виж Германия. Страни, където талантите получават веднага право да поплуват в дълбокото и или се давят, или изплуват като звезди. На 34 години нападатели там не виреят, както се видя в Монако с Димитър последната пролет. Или ако не си Златан Ибрахимович.

Америка е винаги отворена опция, като поне 3 отбора от Мейджър лигата търсят нападател от типа на Бербатов. Въпросът е, че там има ограничение за играчите над тавана на заплати, което в повечето клубове е запълнени. А българинът със сигурност не се побира под похлупака на възнагражденията.

Бербатов е и в тази възраст и положение, в което не само футболът определя ходовете ти.

Нещата се координират с растящите деца и половинката, все пак пътувания Америка – Европа биха били убийствени, ако се налага да са чести.

Нещата отиват към едногодишен договор в Европа или Щатите, като МЛС е добър вариант най-вече, защото сезонът е във втората си част и от него остават няколко месеца. През януари си в родината за 60 дни, а от март, когато се почва новия шампионат, до края на договора ти остават само 3 месеца.

Опции има, но влаковете един по един ще тръгват. Бербатов и Емил Данчев са доказали, че взимат точни решения най-вече от гледна точка на това самият играч да се чувства добре. Пренебрегването на Ювентус и Фиорентина за сметка на Фулъм бе типичен пример.

Така че – Димитър отбор ще има. Продължава обаче гадаенето кой и къде ще е той.