„За“ и „против“ Икер Касияс

Капитанът на Реал М изживя истински ад в последната си година заради отношението на част от публиката на „Бернабеу“. И нито в един момент клубът не се опита да го защити, запазвайки унищожително мълчание.

Икер Касияс вече не е футболист на Реал (Мадрид). Клубът се избави от един мъчителен проблем, но за пореден път се прояви като институция, която се отнася зле с най-великите футболисти в историята си.

Веднъж на сто години

Когато работиш в юношеска школа, няма как да останеш равнодушен към играчите. Казваш си: „Този един ден ще играе в първия отбор“. В действителност обаче мнозина се изгубват по пътя.

Когато Икер Касияс дойде при кадетите (б.р. - юноши младша), се виждаше, че има големи способности. Беше нещо неуловимо, което трудно може да се опише с думи.

Някои прекрасни вратари притежават всички физически и технически данни, за да постигнат нещо голямо, но така и не успяват да го сторят. В това отношение вратарският пост в Реал е особено тежък.

Далеч по-трудно е да се справяш с напрежението, когато ти се налага да се намесваш рядко. Понякога – по два-три пъти на мач. Два или три момента, в които си длъжен да бъдеш на висота. Ако не си достатъчно концентриран, рискуваш да станеш на глупак.

Касияс обаче винаги беше на точното място. Всички големи вратари в големите клубове имат тази дарба. Това е умение, което не може да се измери с цифри.

Джон Тошак го пусна в игра за първи път, а ние го направихме титуляр. Когато дойде време за финала на Шампионската лига в Париж през май 2000 г., го избрахме, защото беше по-добрият ни вратар. Въпреки че конкурент му беше не кой да е, а Бодо Илгнер – прекрасен играч, световен шампион с Германия.

Не знам колко вратари са печелили Шампионската лига на 18 години. Но лично аз в онзи момент не си давах сметка колко е млад Касияс. Просто виждах, че е готов. Той излъчваше увереност.

Ди Стефано, Хенто, Пири, Иеро и Раул са най-забележителните футболисти на Реал. Но Икер е нещо специално. Иначе нямаше да запише над 160 мача за Испания и над 700 в клуба. Никой не вдъхва толкова увереност на съотборниците си, колкото него.

Напоследък той не беше щастлив, но стискаше зъби. Мъката му си остана лично негова и не се пренесе върху останалите в отбора.

Касияс е изключителен. Такива като него се раждат веднъж на сто години.

Висенте дел Боске, „Ел Паис“

Това вече се случи с много други големи играчи на „Белия балет“. В никой сериозен клуб в света не можеше да се очаква най-добрият му вратар за всички времена да си тръгне през задния вход, напълно изоставен.

От Реал ще се опитат да замажат положението, но вече е късно. Флорентино Перес не беше до Касияс, когато Икер имаше нужда от подкрепа. Всичко останало е само прах в очите.

Дали по физически или психически причини (или комбинация от двете), Икер Касияс не приличаше на самия себе си в последните две години. Съмнителните му изяви и гафовете се редуваха с някое-друго силно представяне, но вратарят бе далеч от онези чудеса, които демонстрираше в предишни години.

Част от публиката на „Бернабеу“ започна да го освирква безпощадно от самото начало. Причината беше Жозе Моуриньо – треньорът, който за три години спечели една титла и една Купа на краля с един от най-добрите състави в историята на „Кралския клуб“.

Моуриньо си тръгна, но повлия голяма част от хората, които пълнеха трибуните на „Бернабеу“. В последния сезон почти нямаше домакински двубой, в който Касияс да не бъде освиркван.

И нямаше значение, дали той наистина беше виновен за някой гол в мрежата си или не – публиката го набеди за изкупителна жертва и изливаше върху него разочарованието от един отбор, неспособен да спечели нищо важно с нападатели, струващи по 100 млн. евро.

Снежната топка се търкаляше надолу по склона, превръщайки се в лавина и най-добре за всички беше Икер и Реал да се разделят след края на сезона. За пореден път „Бернабеу“ се оказа дом на най-неблагодарните и разрушителни фенове в света.

Реал, начело с президента Флорентино Перес, нито в един момент не показа каквато и да е подкрепа към Икер. Всички в „Кралския клуб“ запази ледено мълчание и често пъти това изглеждаше по-зле, отколкото ако някой открито беше обявил вратаря за главен виновник за неуспехите на тима.

Реал не подкрепи Касияс, който се чувстваше нежелан. Сега той ще се опита да се съвземе и отново да започне да се чувства като футболист в Порто, за да може да пази вратата на Испания на европейското първенство догодина.

Списъкът на трофеите, спечелени от Икер на „Бернабеу“, е впечатляващ: 5 шампионски титли, 3 Шампионски лиги, 2 Купи на краля, 4 Суперкупи на Испания, 2 Суперкупи на Европа, 1 Междуконтинентална купа и 1 световно клубно първенство.

Нека следващият да се опита да го надмине...